Колко пъти

Колко пъти нощем
на ум пак молитва
за тебе шептях?!
Колко пъти денем
без път пак
към тебе вървях?!

Колко пъти без устни
говорех и молех
да бъда обичана аз?!
Колко пъти усмивки
убивах, мечти разпилявах
и раждах сълзи...

Изгубих се...

Изгубих се...
в спомени, в истини,
в сълзи и фалшиви усмивки.
Ракъсаха ме...
бурите, разпилели мечтите,
вятърът, откраднал сълзите.
Изплаках те...
още жив и обичащ с теб се разделям.
Забравих те...
не помня вече твоя лик,
и твоят вкус.
Обичах те...
от болката те пазих
и от студа те скрих.
Изгубих те...
но пак в твоята усмивка надежда открих...

Ако ми позволиш...

Ако ми позволиш
ще те заведа някъде там-
на високо и надалеко в твоите мечти.
Ще те хвърля от там-
от върха на красиви илюзии,
за да те науча как се лети.
Ако ми позволиш...
ще те срещна там-
в последния полет на птица ранена
в края на дните.
Ще те достигна ли...,
за да изтрия дирята от сълзите...

...ако ми позволиш...

Сляпа бях

Сляпа бях,
но днес видях
как любовта изгаря
в спомена- недоизживяна!
Сляпа бях,
но днес видях
как любовта
всички крепости
в сърцето ни събаря...,
но е късно
и остава неразбрана!

* * *

Мислех си ,
че всичко в мен е вече черно-
безнадеждно...;
че сърцето изгоряло е
в предишния живот.
И мислех си,
че в мене не остана нищо нежно,
наречено Любов...
Но в сивия ден-
скучен и рутинен-
срещнах теб
и нещо роди се в мен.
Открих в очите си пламък;
усетих в сърцето си порив
и всичко нарекох "Любов"...

Отново посвещавам на теб,диваче! Защото в онзи ден ми показа, че "сърцето в мен не е станало излишно". Обичам те!

Сълзите на Вятъра

Сълзите си
Вятърът сам носи в сивия ден
Очите ти
споменът пак връща при мен

Kапките
бавно търкулват се върху есенен лист,
а думите дълго забравят се-
помня всеки твой стих

Дъждът още стича се
по прозореца на мечтите ми
и замръзва в красива илюзия

А сълзите в очите изгарят
с вкус на горчиво страдание
-в мен още парят

Дълго ли още
вятърът в мен бури ще носи
Колко пъти нощем
разпилени чувства
от мен си тръгваха боси...

Ако можех, но не умея...

Ако можех с нежни пръсти мъглата да разсея ,за да видиш твоята луна.
Ако можех,но не умея...
Виж я в моите очи-кръгла,ярка и красива-там в очите си за тебе ще я скрия ..
Ако можех нежно с устни да разсея всяка болка и тъга...
Ако можех, но не умея, затова- една усмивка в мен живее и днес на тебе искам да я подаря.
Ако можех с моята топлина,да стопля в теб сърцето,твоята душа.
Ако можех ,но не умея,затова-до тебе кротко ще застана-тиха и смирена и всичко в мен на тебе ще даря!


Подарявам го на теб, обич моя...На Т.Г.