( За кратко) В любов да живее...

До болка ранена
стихове пиша
сама препрочитам себе си в тишина.
Самотна надежда
в душата се скита
и търси врата,
и търси врата
навън към света.
Навън да излезе,
да разцъфти
и живее,
далече от мен
любов да открие
и в нея любов
тази надежда последна
в пепел да изтлее,
но все пак
макар и за кратко
в любов да живее....

Съдба

През прозореца си
гледам вашите
и измислям си
за всички вас съдба.
Към някой съм добра,
към други зла,
но нали такава е и тя!
На някой се усмихвам,
а проклинам друг.
Някого наричам с успех,
а друг обричам на провал,
но нали такава е и тя-
наречена от някого Съдба!!!

Поредната - последната

Поредната грешна гара ли беше
или просто тук влакът ми трябваше да спре?!
Поредният огън догорял ли разпалвах
или просто тук пожар трябваше да пламти?!
Поредна надежда ли с шепи раздавах
или последна надежда от мен ти отне?!
Последна любов ли в тебе открих
или просто поредна илюзия в себе си разбих?!

И следващата (поредна) любов
пак последна ще нарека -
и в нея пак тебе ще виждам,
пак на теб ще я обрека!

Колко пъти

Колко пъти нощем
на ум пак молитва
за тебе шептях?!
Колко пъти денем
без път пак
към тебе вървях?!

Колко пъти без устни
говорех и молех
да бъда обичана аз?!
Колко пъти усмивки
убивах, мечти разпилявах
и раждах сълзи...

Изгубих се...

Изгубих се...
в спомени, в истини,
в сълзи и фалшиви усмивки.
Ракъсаха ме...
бурите, разпилели мечтите,
вятърът, откраднал сълзите.
Изплаках те...
още жив и обичащ с теб се разделям.
Забравих те...
не помня вече твоя лик,
и твоят вкус.
Обичах те...
от болката те пазих
и от студа те скрих.
Изгубих те...
но пак в твоята усмивка надежда открих...

Ако ми позволиш...

Ако ми позволиш
ще те заведа някъде там-
на високо и надалеко в твоите мечти.
Ще те хвърля от там-
от върха на красиви илюзии,
за да те науча как се лети.
Ако ми позволиш...
ще те срещна там-
в последния полет на птица ранена
в края на дните.
Ще те достигна ли...,
за да изтрия дирята от сълзите...

...ако ми позволиш...

Сляпа бях

Сляпа бях,
но днес видях
как любовта изгаря
в спомена- недоизживяна!
Сляпа бях,
но днес видях
как любовта
всички крепости
в сърцето ни събаря...,
но е късно
и остава неразбрана!