Цяло лято

Цяло лято догонвах усмивките,
все на тебе ги наричах.
В надежда вплитах въздишките,
с тях на тебе се вричах.

Цяло лято с тебе тичах,
вятърът гонех и него на тебе наричах.
С молитва се впусках във нищото
и всеки ден по- силно те обичах.

Цяло лято пак ти сълзите ми триеше,
макар че и те на теб ме обричаха.
В усмивката си мене ли криеше,
виждах го в очите ти-те ме обичаха...

Сън

Сънувах сън,
че с теб вървиме за ръка
през пътища пустинни и скалисти,
напред и заедно вървим.

И Господ пътя ни пред нас чертае
щом молихме Го този път да бъде общ.

И смело газим в стъпките,
които Той обрекъл е за нaс.
Следи оставяме в пътеките
на пътя жизнен наш.

И знаем вятърът
следите ни ще заличи,
но пак напреде гордо крачим-
все заедно и за ръка вървим.

Знаем в пясъка
следите краткотрайни са,
но Бог с надежда по пътя ни крепи
(води ни напред)
все заедно и двама за ръка вървим.

Сънувах сън, в който заедно вървим...

... отново посвещавам на теб, защото ти беше в моя сън...

* * *

На красивите й очи
не им отиват сълзи,
но защо пак сълзи
се стичат по бледите й страни.

На алените й устни
усмивка ще блести
може би,
но дотогава всички усмивки
тя в себе си скри...

( За кратко) В любов да живее...

До болка ранена
стихове пиша
сама препрочитам себе си в тишина.
Самотна надежда
в душата се скита
и търси врата,
и търси врата
навън към света.
Навън да излезе,
да разцъфти
и живее,
далече от мен
любов да открие
и в нея любов
тази надежда последна
в пепел да изтлее,
но все пак
макар и за кратко
в любов да живее....

Съдба

През прозореца си
гледам вашите
и измислям си
за всички вас съдба.
Към някой съм добра,
към други зла,
но нали такава е и тя!
На някой се усмихвам,
а проклинам друг.
Някого наричам с успех,
а друг обричам на провал,
но нали такава е и тя-
наречена от някого Съдба!!!

Поредната - последната

Поредната грешна гара ли беше
или просто тук влакът ми трябваше да спре?!
Поредният огън догорял ли разпалвах
или просто тук пожар трябваше да пламти?!
Поредна надежда ли с шепи раздавах
или последна надежда от мен ти отне?!
Последна любов ли в тебе открих
или просто поредна илюзия в себе си разбих?!

И следващата (поредна) любов
пак последна ще нарека -
и в нея пак тебе ще виждам,
пак на теб ще я обрека!

Колко пъти

Колко пъти нощем
на ум пак молитва
за тебе шептях?!
Колко пъти денем
без път пак
към тебе вървях?!

Колко пъти без устни
говорех и молех
да бъда обичана аз?!
Колко пъти усмивки
убивах, мечти разпилявах
и раждах сълзи...