Честита Нова Година

Часовникът стар,
уморено брои
пак минутите.
Секундите,
последните
надбягват се
в сърцето ми
с пулса му
бързат към утре.
Надежда нова
все търся
в душата си.
Очите отново
искат всичко
във светло
да виждат.
Тя идва,
нова и чиста,
облечена в бяло.
Носи илюзия тиха
да започнем
отначало
Да затворим
книгата стара
със всичко предишно
и върху нова страница
„ден първи”
с вяра да изпишем.
Тя идва
и тихо ни обещава
обич в сърцата
с нова искра
да запали.
Тя идва
и на глас обещава
надежда да раздава
за ново начало!!!

Честита Нова Година!!!

Стаята

В стаята- празна, тъжна и бяла
стените студени са
от мен по- сами.
Часовникът спрял е
отдавна забравил
пулса на времето,
от мене по- тъжен
в миналото останал е,
живее във времето
от преди.

В стаята- пуста, студена и бяла
прозорците
мръсни и прашни са,
отдавна забравили
топлите слънчеви дни.
От картините,
тежко увиснали
по стари стени
тъжно ме гледат
разкривени очи.

В стаята- тъжна, мрачна и бяла
времето спряло е
надежда там няма.
Само сенки в нея се гонят-
спомен от хора
били там някога преди.
Усмивки отдавна забравени
днес и спомен от тях не личи
по белите и студени стени
само болката оставила е следи

Дни и разстояния делят ни

Отново дни и разстояния
делят ни
в поредното ми тръгване
към дома.
Дългият ден на раздяла
бавно настъпи.
Сърцето обвито е
в лепкава, тъмна мъгла,
притиснала тягостно
пътя към къщи.

Отново дни и разстояния
делят ни
Две думи „липсваш ми”
тежат във мен.
Знам, не са излишни.
Но задавят се
във тях сълзите ми
и днес не мога
да заплача.
Над мене се спуснаха
сиви мъгли.

Отново дни и разстояния
делят ни.
И не радостен е пътят
към къщи.
Слънцето в този ден
не изгря,
не проби
тежките тъжни мъгли.
Затова не го търси
в моите очи,
отдавна далеч
от тях то се скри.

Отново дни и разстояния
делят ни.
Далече от тебе съм
сама съм,
но не вкъщи
Не дом е празното сърце.
Все така търпелива те чаках
дом от него да сториш.
Тайничко даже поплаках...

Днес вече не помня
дали те дочаках...

... за онзи ден, когато си тръгнах...

До теб

Бог е в тишината

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
с протегнати към теб ръце.
Търпелив е и очаква
да протегнеш към Него своите,
за да поеме измореното ти тяло
в бащини си длани.

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
Смирен и искрен
пред Него да застанеш
със сърцето си да изповядаш:
„Ти си Годподи,Бог мой-
на тебе се уповавам
със вяра пред тебе заставам.”

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
да приемеш Него- Святия
в себе си,
да отвориш сърцето си.
Той е там и те чака
Всяка болка от теб да отнеме
мъката черна от душата ти
чиста да снеме.

Навън е тиха, лунна нощ

Навън е тиха, лунна нощ,
снегът покрил е пустите поля,
Коледа в сърцето ни се ражда.
Бог усмихва се над цялата земя.

Навън е тиха, лунна нощ,
душата ни очаква, търси чудо
Коледа във нас изгрява
Бог със топлина дарява-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
вълшебен свят снежинките рисуват.
Коледа отново ражда чудо
Бог е в нас-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
в сърцето ни камбанен звън утеква.
Коледа във музика живее,
че Бог се ражда песен възвестява.

Навън е тиха, лунна нощ,
звезда в очите ни изгрява.
Коледа във светлина живее
Бог се ражда-грехът във нас прощава.

Навън е тиха, лунна нощ.
Коледа е всеки има свое чудо.
Бог за нас и в нас се ражда-
не ни е нужно друго.

Лилаво тъжна нощ

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
лунният блясък
облива скалиста пътека
в нежна светлина.
В спомените ми,
кристално искрени,
красивите ти очи-
само те ми носят
мека топлина.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
стари думи,
изречени почти на глас
носят смисъл нов.
В сълзите ми,
прозрачни, чисти,
изплаквам
всяка капчица,
живяла в мен любов.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
мечтите превръщат се
в недогоряла прах,
през пръсти изплъзват се.
В себе си,
изгубена и раздала се,
не открих
обич за друг,
не намерих.
На тебе
изцяло обрекла се
изгревът от мене бягаше,
лилаво тъжна нощ
в прегръдка ме стягаше.