Истинско

Не знам дали е писано
или с теб ще го напишем днес,
но как искам да ни е орисано
любов да си измислим с теб...
Не знам дали е писано...

Не знам дали е истинско
или с теб ще го направим мислено.
Да му измислим даже име-
ще го наречем любов...
Не знам дали е истинско...

Не знам дали е смислено
или без смисъл е,
но защо тогава ми горчи
Навярно ще е истинско
от него щом боли...

Да можех да бъда твоят ангел...

Да можех да бъда твоят ангел
с розови пръсти
усмивка на твоите устни
в нощта да рисувам.
Да можех да бъда твоят ангел
с нежни длани
очите ти тъжни да галя,
вместо теб да тъгувам

Да можех да бъда твоят ангел
с крила ефирно призначни
при теб да ме води нощта-
във вятър облечена.
Да можех да бъда ангел-
прозрачна и бяла светлина...
В сянката на нощта
по прозореца ти рисувах самота...

Фотоваканция Приморско 2009

фотограф: Йонко Русев
http://www.yonkorusev.com
http://www.facebook.com/profile.php?id=1553897814&ref=name#/yonko.rusev

Фотоваканция 2009

фотограф: Йонко Русев
http://www.yonkorusev.com
http://www.facebook.com/profile.php?id=1553897814&ref=name#/yonko.rusev

* * *

Пак спомени крещят
в душа от болка отмаляла,
сълзите ми днес спят
в усмивка остаряла.
И пак е тъжна-пуста
стаята ми
млечно бяла,
часовникът е спрял
във тишината-
мъртва онемяла.
И пак се спуска мрак,
прозрачно сиви са
в прозорците стъклата.
Нощта е тъжна-
безметежни мисли гонят самотата.

И още в мен живее страх,
че не ражда звуци тишинатa...

* * *

Не искам вече любов
Не искам
Стари песни,
Изкривени усмивки
И спомени...

Не искам вече любов
Не искам
Парещи устни
В горещи целувки
Заключени помисли...

Не искам вече любов
Не искам
Тъжни лирични истории,
Вълщебни приказки-
Фалшиво щастливи спомени...

Не искам вече любов
Не искам
Горчиво страдание
За думи от страх неотронени
Не искам живот в отчаяние
В затвор от мисли отровени

Не искам вече любов-
В мечти и илюзии...

Очите ми парят

Очите ми парят,
че не мога да те видя
През мъглите в тях
към тебе път
не мога да открия
Ръцете ми горят,
че без път
към тебе дълго бродя
и все не достигам
към мен протегнати ръце
Нима забрави
за обич да отвориш
своето сърце...?!

Очите ми парят,
че не мога да те видя
Далечен си,
затворил себе си
във мрачни кули-
до тебе пътища не водят
Към тебе
дълго виках, молих-
ти не чу ли...

Очите ми парят,
че не мога да те видя
през гъстите сиви мъгли...

Ти всички пътища към себе си скри…