Ранена

До болка ранена
стихове пиша в нощта-
препрочитам себе си в самота.

И се скитам в душата си пуста-
търся светлина...,
но откривам болка и тишина.

И се скитам в сърцето ранено-
търся топлина,
но откривам страх и студена празнота.

Спомени изгарят,
следите се губят,
а очите с болка се чудят-
имаше ли я Любовта...?!

Гълъб ранен

Ако гълъбът ранен политне,
ще достигне небе.
Силно ще бие мъничкото му сърце
и в последен полед
животът ще напусне
крехкото телце....

Сянка

Ти,виждал ли си сянка да върви сама
и знаеш ли какво изгубила е тя...
Ти,знаеш ли как аз сама
погубих своята душа
и колко страдах след това...
Ти,знаеш ли аз сянка съм сега
от това ,което бях някога-
сянка на жена...

Остани до мен...

Остани до мен-
смирен и нежен...
Остани и ме послушай.
Ще чуеш тихи истини,
изречени почти на глас.
Ще узнаеш грешни помисли,
ще върнеш болезнени спомени,
но остани до мен-
обичан и простен....

Поглед,тъжно сведен

В погледа ми, тъжно сведен,
можеш ли да прочетеш-
колко болка в мене си оставил...

С погледа си,тъжно сведен,
можеш ли да отречеш-
чувствата към мене си забравил...

Толкова жалко...

И стенех,и виках,и страдах,
с болка проклинах света.
А всичко е толкова жалко,
когато откриеш колко за малко
е жива страстта...

Ще боли,ще молиш,
ще страдаш,ще ме прегърнеш,
но сърцето ми мъртво
не можеш да върнеш...!!!

Ще ми платиш...

Ще ми платиш за всяка сълза,
за всяка тъжна минута,
за треперещите ми ръце-
ЩЕ МИ ПЛАТИШ СЪС СВОЕТО СЪРЦЕ...!!!


На този ,когото съм обичала преди....