* * *

Моя сън вече не е твой..
Стоя пред теб
с овехтелите си дрехи-
сломена, унизена,
просеща любов.

Оглеждам се в очите ти-
тъжни , уморени,
но в тях не виждам
порив нов..

Късно е...
да върнем старата Любов...!!!

* * *

Уж малко беше моето сърце,
а всичко можеше да побере-
и теб , и спомени, и мечти...
и всичко искаше да разбере.
Пестелива бях на сълзи,
но знай заплача ли-
наистина боли...
И станах синоним на болка,
и кръста си понесох сама-
до кога...
Ще отнеса болката си там,
където всичко мога да забравя-
да простя
Откакто си отиде знам-
не мога да заплача,
защото ме е срам-
от гордотта да се откажа.....

* * *

Ти, виждал ли си лебед красив
от болка да почернее...
Знаеш ли как животът сив се живее?

Можеш ли с усмивка да върнеш радостта...
Можеш ли с поглед да върнеш блясъка в очите...
Можеш ли с целувка да ме извадиш от нощта-
да ми върнеш красотата на дните..

* * *

Ти знаеш ли, че всеки спомен в мен за теб живее,
и всяка мисъл все към теб ме води.
Ти знаеш ли сърцето ми за теб се моли,
душата ми и тя за теб копнее...

Днес възкръсвам

Зад малкото ,грейнало прозорче
всяка вечер угасват мечти.
Образът на нежно ,красиво момиче
скрих вече дълбоко в себе си.
Изгубих в буря от спомени
погледът благ и усмивката нежна.
Възкръсвам в зора от мечти
красива,жестока,горда...жена.
Сълзите изгарят далеч от очите,
страхът е спомен от отминал ден
Върху огъня боса пренасям света,
скрих се от себе си в края на нощта.
Надеждата сива избяга,
сега е далече от мен.
Днес газя върху жерава,
за да вляза в идния ден.

ЖЕНА...

Да изгубиш себе си в мечтите си,
в илюзията за спомен от щастие.
Да забравиш греховността на дните си,
в мъртвата тишина на фалшиво страдание.
Сълзи на красота горят очите ти,
грях и жестокост изгарят сърцето ти...
Да откриеш другата в себе си-страстна и сама,
да криеш болката в мислите-докога?!
Докога да си бледо копие на себе си,
до кога да свеждаш глава пред света...
Докога ще се виждаш в сълзите на другите,
до кога ще криеш своето има- Жена...

Не си воновен ти...

Върху хълма от разбити илюзии,
сама прегръщам Луната.
Искам да срещна очите ти
в спомена от зората.

Не си виновен ти,
че душата ми гори така жестоко.
Не си виновен ти,
че утрото от моите очи е толкова далеко.

Потъвам в морето на своите спомени,
за да те срещна при залеза на лазурния бряг.
Мисълта ми ,на прага между мир и отрова,
потъва в забрава на вятъра с лудешкия бяг.