* * *

Моя сън вече не е твой..
Стоя пред теб
с овехтелите си дрехи-
сломена, унизена,
просеща любов.

Оглеждам се в очите ти-
тъжни , уморени,
но в тях не виждам
порив нов..

Късно е...
да върнем старата Любов...!!!

* * *

Уж малко беше моето сърце,
а всичко можеше да побере-
и теб , и спомени, и мечти...
и всичко искаше да разбере.
Пестелива бях на сълзи,
но знай заплача ли-
наистина боли...
И станах синоним на болка,
и кръста си понесох сама-
до кога...
Ще отнеса болката си там,
където всичко мога да забравя-
да простя
Откакто си отиде знам-
не мога да заплача,
защото ме е срам-
от гордотта да се откажа.....

* * *

Ти, виждал ли си лебед красив
от болка да почернее...
Знаеш ли как животът сив се живее?

Можеш ли с усмивка да върнеш радостта...
Можеш ли с поглед да върнеш блясъка в очите...
Можеш ли с целувка да ме извадиш от нощта-
да ми върнеш красотата на дните..

* * *

Ти знаеш ли, че всеки спомен в мен за теб живее,
и всяка мисъл все към теб ме води.
Ти знаеш ли сърцето ми за теб се моли,
душата ми и тя за теб копнее...