Днес възкръсвам

Зад малкото ,грейнало прозорче
всяка вечер угасват мечти.
Образът на нежно ,красиво момиче
скрих вече дълбоко в себе си.
Изгубих в буря от спомени
погледът благ и усмивката нежна.
Възкръсвам в зора от мечти
красива,жестока,горда...жена.
Сълзите изгарят далеч от очите,
страхът е спомен от отминал ден
Върху огъня боса пренасям света,
скрих се от себе си в края на нощта.
Надеждата сива избяга,
сега е далече от мен.
Днес газя върху жерава,
за да вляза в идния ден.

ЖЕНА...

Да изгубиш себе си в мечтите си,
в илюзията за спомен от щастие.
Да забравиш греховността на дните си,
в мъртвата тишина на фалшиво страдание.
Сълзи на красота горят очите ти,
грях и жестокост изгарят сърцето ти...
Да откриеш другата в себе си-страстна и сама,
да криеш болката в мислите-докога?!
Докога да си бледо копие на себе си,
до кога да свеждаш глава пред света...
Докога ще се виждаш в сълзите на другите,
до кога ще криеш своето има- Жена...

Не си воновен ти...

Върху хълма от разбити илюзии,
сама прегръщам Луната.
Искам да срещна очите ти
в спомена от зората.

Не си виновен ти,
че душата ми гори така жестоко.
Не си виновен ти,
че утрото от моите очи е толкова далеко.

Потъвам в морето на своите спомени,
за да те срещна при залеза на лазурния бряг.
Мисълта ми ,на прага между мир и отрова,
потъва в забрава на вятъра с лудешкия бяг.

Спомен от един живот

Безкрайно тъжна в нощта
рисувам вятъра сама.
Красива и жестока като есента
докосвам полъха на студа.
Разпръснах оазис от чувсства,
разсеях мъглата от скръб,
извиках зората на моята младост,
потърсих нашата-нетрайна радост.

Родих се от любовта-
за любовта живея.
Родих се от живота
и на живота се смея.
Опитвах да ограбя мечтите ви,
с тях да се слея
Опитвах да изтрия сълзите ви-
от тях да живея.
Опитвах да оставя следи в пясъка-
знам-вятърът ще мине след мен
Опитвах да догоня спомена,
за да взема частица от идния ден.

Искам да вникна в съня
да забравя поквара и срам
Искам да се слея със студа,
да се завърна пак там.
Искам да бъда пак себе си
да вярвам във дните си.
Искам пак да вдигна очите си,
да погледам звездите ви...

Всеки мой спомен граничи с измама,
всеки поглед-с поквара.
Всяка съдба е в основа на вярата,
всяка тъга за мен е от утре забравена...

Завинаги изчезват
сенки,светлини-
остават само спомен те,
живеят в нечии чужди очи.
Днес аз съм тук ,
а утре ..навсякъде.
За мен животът е спомен,
а вечността - бъдеще...

Искам да бъда...

Искам да бъда вятър
в твоите коси.
Искам да бъда пламък
в твоите очи...

Искам да бъда сянка
и всеки път до теб да вървя.
Искам да бъда песен
и всеки път за теб да звуча...

Искам да бъда огъня,
в който изгаряш.
Искам да бъда спомена,
който не забравяш...

Искам да бъда ангелски дъх,
който те пази от студа.
Искам да бъда горски мъх,
който те приспива
в прохладата на нощта...

Искам да бъда
твоето минало,настояще и бъдеще.
Искам да съм светлият път
към твоето щастие...