Честита Нова Година

Часовникът стар,
уморено брои
пак минутите.
Секундите,
последните
надбягват се
в сърцето ми
с пулса му
бързат към утре.
Надежда нова
все търся
в душата си.
Очите отново
искат всичко
във светло
да виждат.
Тя идва,
нова и чиста,
облечена в бяло.
Носи илюзия тиха
да започнем
отначало
Да затворим
книгата стара
със всичко предишно
и върху нова страница
„ден първи”
с вяра да изпишем.
Тя идва
и тихо ни обещава
обич в сърцата
с нова искра
да запали.
Тя идва
и на глас обещава
надежда да раздава
за ново начало!!!

Честита Нова Година!!!

Стаята

В стаята- празна, тъжна и бяла
стените студени са
от мен по- сами.
Часовникът спрял е
отдавна забравил
пулса на времето,
от мене по- тъжен
в миналото останал е,
живее във времето
от преди.

В стаята- пуста, студена и бяла
прозорците
мръсни и прашни са,
отдавна забравили
топлите слънчеви дни.
От картините,
тежко увиснали
по стари стени
тъжно ме гледат
разкривени очи.

В стаята- тъжна, мрачна и бяла
времето спряло е
надежда там няма.
Само сенки в нея се гонят-
спомен от хора
били там някога преди.
Усмивки отдавна забравени
днес и спомен от тях не личи
по белите и студени стени
само болката оставила е следи

Дни и разстояния делят ни

Отново дни и разстояния
делят ни
в поредното ми тръгване
към дома.
Дългият ден на раздяла
бавно настъпи.
Сърцето обвито е
в лепкава, тъмна мъгла,
притиснала тягостно
пътя към къщи.

Отново дни и разстояния
делят ни
Две думи „липсваш ми”
тежат във мен.
Знам, не са излишни.
Но задавят се
във тях сълзите ми
и днес не мога
да заплача.
Над мене се спуснаха
сиви мъгли.

Отново дни и разстояния
делят ни.
И не радостен е пътят
към къщи.
Слънцето в този ден
не изгря,
не проби
тежките тъжни мъгли.
Затова не го търси
в моите очи,
отдавна далеч
от тях то се скри.

Отново дни и разстояния
делят ни.
Далече от тебе съм
сама съм,
но не вкъщи
Не дом е празното сърце.
Все така търпелива те чаках
дом от него да сториш.
Тайничко даже поплаках...

Днес вече не помня
дали те дочаках...

... за онзи ден, когато си тръгнах...

До теб

Бог е в тишината

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
с протегнати към теб ръце.
Търпелив е и очаква
да протегнеш към Него своите,
за да поеме измореното ти тяло
в бащини си длани.

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
Смирен и искрен
пред Него да застанеш
със сърцето си да изповядаш:
„Ти си Годподи,Бог мой-
на тебе се уповавам
със вяра пред тебе заставам.”

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
да приемеш Него- Святия
в себе си,
да отвориш сърцето си.
Той е там и те чака
Всяка болка от теб да отнеме
мъката черна от душата ти
чиста да снеме.

Навън е тиха, лунна нощ

Навън е тиха, лунна нощ,
снегът покрил е пустите поля,
Коледа в сърцето ни се ражда.
Бог усмихва се над цялата земя.

Навън е тиха, лунна нощ,
душата ни очаква, търси чудо
Коледа във нас изгрява
Бог със топлина дарява-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
вълшебен свят снежинките рисуват.
Коледа отново ражда чудо
Бог е в нас-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
в сърцето ни камбанен звън утеква.
Коледа във музика живее,
че Бог се ражда песен възвестява.

Навън е тиха, лунна нощ,
звезда в очите ни изгрява.
Коледа във светлина живее
Бог се ражда-грехът във нас прощава.

Навън е тиха, лунна нощ.
Коледа е всеки има свое чудо.
Бог за нас и в нас се ражда-
не ни е нужно друго.

Лилаво тъжна нощ

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
лунният блясък
облива скалиста пътека
в нежна светлина.
В спомените ми,
кристално искрени,
красивите ти очи-
само те ми носят
мека топлина.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
стари думи,
изречени почти на глас
носят смисъл нов.
В сълзите ми,
прозрачни, чисти,
изплаквам
всяка капчица,
живяла в мен любов.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
мечтите превръщат се
в недогоряла прах,
през пръсти изплъзват се.
В себе си,
изгубена и раздала се,
не открих
обич за друг,
не намерих.
На тебе
изцяло обрекла се
изгревът от мене бягаше,
лилаво тъжна нощ
в прегръдка ме стягаше.

* * *

Сълзите ми са твои
Ти вземи ги,
пий от тях ,
с любов
изтрий ги
от очите мои.

Мечтите ми са твои
Ти вземи ги
и живей със тях
От любов
върни ми ги
осъществени.

Усмивките ми
и те са твои
Ти вземи ги,
но не ги ограбвай.
А всеки ден
дарявай ме със нови.

Цялата за теб съм- твоя
Ти вземи ме,
но не ме ранявай.
Като нежен гълъб
в дланите пази ме.
Само любов обещавай,
само с обич дарявай.

П.С Толкова елементарно написано и толкова искрено... за теб!

Събуждам се

Събуждам се до теб
и слънцето ме гали
с ръцете ти.
Събудих се без теб
и слънце не открих
в очите си.

Събуждам се до теб
и с усмивка се раждат
мечтите ми.
Събудих се без теб
и усмивката скрих,
не изгря на лицето ми.

Събуждам се до теб
изгрева надежда ми носи
всеки ден за ново начало.
Събудих се без теб
мечтите от мен
си тръгнаха боси.
Събудих се без теб-
не открих във себе си сили
да започна без теб отначало.

Не ми е коледно

Не ми е коледно
умира празникът
в очите натъжени.
Не ми е коледно
обляни са в сълзи
страните пребледнели.
Не ми е коледно
и звездите
губят своя блясък,
щом гледат ги зениците
през призрачна мъгла.
Не ми е коледно
не ми се слушат
вълшебни приказки
за чудеса.
Не ми е коледно
мечтите ми
предколедно
разбити са
на мънички парченца
суета.
Не ми е коледно
снежинките
в сълзи заспиват.
Не ми е коледно,
защото теб те няма.
Рисувам образа ти
по стъклата заскрежени.
Не ми е коледно
мечтите ми са
разпилени,
угаснали
и уморени.
Не ми е коледно
по Коледа,
а други още вярват
в чудеса.

П.с. Ели, благодаря ти за мотива и за провокацията да напиша това. ( Аз искам да ми е коледо и още вярвам в чудеса. Моля се за тях. )

Звезда

Когато си тъжен
остави душата си
да полети към мен,
да лети нагоре
все към мен,
да открие моята звезда.
Нека да й подари усмивка,
за да не й липсва светлина.
Подари й прегръдка,
за да носи топлина.
Когато мен ме няма
обичай моята звезда.
Над тебе всяка нощ
тя отново ще изгрява,
в стаята ти ще нахлува
с мека светлина-
завинаги над теб ще бдя!

Исках само да те обичам

Исках само да те обичам,
тебе, когото в сърцето си открих.
Исках само да ме обичаш,
в очите си звезди за тебе скрих.
Исках само да те обичам,
тебе, когото ръцете ми търсят.
Исках само да ме обичаш,
заедно с теб да вървим.
Исках само да те обичам,
с теб да споделям усмивки.
Исках само да ме обичаш
топлина във теб да откривам.
Исках само да те обичам
искрено, нежно и чисто.
Исках само да ме обичаш
друго не ми е нужно- нищо!

"Защо ме обичаш?" (една от изненадите за теб, които няма да мога да ти подаря по начина, който бих желала)

Между нас дълго стоеше един въпрос. Спомняш ли си как ме питаше : „ Защо ме обичаш”? В началото това ме объркваше. Понякога нямах отговор. А ти ме питаше толкова искрено. Знаех, че очакваш да чуеш нещо не от първо ниво. Може би това си чувал преди.
Един ден, докато се молех Бог да направи сърцето ми чисто, за да те обичам сякаш никога никой не е бил в живота ми, открих отговора. Зададох си сама този въпрос и дадох отговор – отговор, от който се нуждаех самата аз.
Тук са моите причини да те обичам. По една за всеки ден, откакто си признах, че в теб видях повод за любов- от онази хотелска стая, в която твоят поглед ми каза всичко- от онзи момент, в който в прегръдката ти изгубих себе си и започнах да живея отново, на чисто...
Днес не мога да ти кажа „Сбогом”, не мога да мисля за нас в минало време. Все още не... Мога само да те обичам... А имам толкова много причини за това.

1) една от причините да те обичам:
заради твоето безкрайно търпение

2) една от причините да те обичам:
заради това, че ме приемаш такава, каквато съм

3) една от причините да те обичам:
заради това, че ме обичаш дори тогава, когато никой друг не би могъл

4) една от причините да те обичам:
заради това, че отделяш от времето си, за да слушаш моите понякога глупави бръщолевения (страхове и самосъжаления)

5) една от причините да те обичам:
заради това, че ме вдигаш, когато съм паднала

6) една от причините да те обичам:
заради твоята искреност

7) една от причините да те обичам:
заради това, че никога не ме караш да се чувствам глупаво

8) една от причините да те обичам:
заради това, че ми поднасяш рамото си, когато плача

9) една от причините да те обичам:
заради твоето доверие

10) една от причините да те обичам:
заради това, че знаеш кога да говориш и кога да замълчиш

11) една от причините да те обичам:
заради това, че всеки ден осъществяваш мечтите ми

12) една от причините да те обичам:
заради това, че знаеш кога и как да ме прегърнеш

13) една от причините да те обичам:
заради всеки твой топъл поглед, в който съм виждала отражението си

14) една от причините да те обичам:
заради това, че ме караш да се усмихвам

15) една от причините да те обичам:
заради това, че ме караш да плача

16) една от причините да те обичам:
заради това, че ме разплакваш от радост с всички свои мили жестове

17) една от причините да те обичам:
заради това, че в теб видях отговор на най-искрената си и силна молитва

18) една от причините да те обичам:
защото ми показа, че сърцето в мен не е станало излишно

19) една от причините да те обичам:
защото всеки ден ми доказваш, че дори само думите „Обичам те!” са достатъчни

20) една от причините да те обичам:
заради това, че вярваш в мен дори когато аз отдавна съм престанала да вярвам в себе си

21) една от причините да те обичам:
заради всички красиви спомени, които ми подаряваш всеки ден

22) една от причините да те обичам:
заради всички положителни промени, които провокираш в мен

23) една от причините да те обичам:
заради това, че с теб открих обща посока

24) една от причините да те обичам:
заради всичко, което научих за себе си благодарение на теб

25) една от причините да те обичам:
заради цялата нежност, която откривам в душата ти

26) една от причините да те обичам:
заради всички неща, които с теб ми се случиха и продължават да ми се случват за пръв път

27) една от причините да те обичам:
защото имаш способността да превръщаш всичко обикновено във вълшебно

28) една от причините да те обичам:
защото в прегръдките ти се чувствам сигурна и защитена

29) една от причините да те обичам:
заради прекрасната ти усмивка

30) една от причините да те обичам:
заради блестящите ти от обич красиви очи

31) една от причините да те обичам:
заради малкото нежно дете, което си съхранил в душата си и което всеки ден ми показваш

32) една от причините да те обичам:
заради сериозния, отговорен и уравновесен човек, който си

33) една от причините да те обичам:
заради всичко онова, което си ти

34) една от причините да те обичам:
заради това, че те има в сънищата ми

35) една от причините да те обичам:
заради това, че никога не си отблъсквал протегнатата ми за помощ ръка

36) една от причините да те обичам:
защото винаги ми казваш истината, дори когато знаеш, че ще ме нараниш

37) една от причините да те обичам:
заради това, че всеки ден ме учиш малко по малко да се обичам

38) една от причините да те обичам:
заради това, че ме караш да се радвам на малките неща в живота

39) една от причините да те обичам:
заради това, че винаги усещаш как се чувствам и какво мисля

40) една от причините да те обичам:
заради това, че си най-търпеливият и отзивчив мъж, когото съм срещала

41) една от причините да те обичам:
заради това, че ме караш да копнея за моментите, в които ще бъдем заедно

42) една от причините да те обичам:
заради това, че не мога да се наситя на невероятно красивия ти глас

43) една от причините да те обичам:
заради това, че всеки ден ми показваш колко любов има в една усмивка

44) една от причините да те обичам:
заради това, че за една топла прегръдка са необходими двама

45) една от причините да те обичам:
заради чувството за празнина, което ти запълни в мен

46) една от причините да те обичам:
защото ми върна вярата в любовта

47) една от причините да те обичам:
защото нищо друго не ме умилява така, както топлия ти поглед

48) една от причините да те обичам:
защото с теб разбрах, че не е необходимо да търся доказателства за любов, а просто да приема съществуването й в твое лице

49) една от причините да те обичам:
заради това, че след всяка сълза Ти ми връщаше усмивката

50) една от причините да те обичам:
заради това, че ми върна надеждата и вярата в живота

51) една от причините да те обичам:
защото ме научи да бъда позитивна

52) една от причините да те обичам:
защото ми помогна да приема слабостите си

53) една от причините да те обичам:
защото ми помогна да разруша всички свои предрасъдъци и крепости в съзнанието си

54) една от причините да те обичам:
защото всеки път, когато те видя се влюбвам в теб повече и по- силно

55) една от причините да те обичам:
защото всеки ден ти се възхищавам повече от предишния

56) една от причините да те обичам:
защото всеки ден в теб откривам нещо ново

57) една от причините да те обичам:
защото всеки ден в теб откривам нова причина, поради която да продължавам да те обичам

58) една от причините да те обичам:
заради настроението, с което ме заразяваш

59) една от причините да те обичам:
защото ме хвана за ръка и ме поведе в правилната посока

60) една от причините да те обичам:
заради всички качества, които откри в мен, а аз дори не подозирах за тях

61) една от причините да те обичам:
заради милите имена, с които ме наричаш

62) една от причините да те обичам:
защото чрез тази любов се чувствам щастлива

63) една от причините да те обичам:
защото тази любов е любов без болка

64) една от причините да те обичам:
защото тази любов е лишена от егоизъм

65) една от причините да те обичам:
защото с теб никога не се почувствах фалшива и несигурна

66) една от причините да те обичам:
защото с теб не се поддавам на страха от бъдещето, а живея щастлива в настоящето ни

67) една от причините да те обичам:
защото мълчанието между нас е толкова красиво и приятно, колкото и разговорите ни

68) една от причините да те обичам:
заради всичко, което правим заедно

69) една от причините да те обичам:
защото ме спечели още първия път, когато се срещнаха погледите ни

70) една от причините да те обичам:
заради идеалите и принципите, в които и двамата вярваме

71) една от причините да те обичам:
заради всички емоции, които изживяхме заедно и моля се ни предстои да изживеем

72) една от причините да те обичам:
заради всички моменти, в които се забавляваме заедно

73) една от причините да те обичам:
заради нежността ти , която твърдеше, че си изгубил, но аз открих в теб

74) една от причините да те обичам:
защото всеки ден се стремиш да станеш по-добър

75) една от причините да те обичам:
заради това, че всеки ден се стремиш да изграждаш духовния човек вътре в себе си

76) една от причините да те обичам:
заради принципите ти, в които и аз вярвам

77) една от причините да те обичам:
защото споделената любов е истинска и красива любов, а аз чувствам своята такава

78) една от причините да те обичам:
защото всяка нощ с тишина рисувам все твоя образ

79) една от причините да те обичам:
защото, когато не си до мен светът ми е скучен

80) една от причините да те обичам:
защото, когато не си до мен денят ми е сив

81) една от причините да те обичам:
защото, когато не си до мен се чувствам недовършена

82) една от причините да те обичам:
защото всяка минута до теб е миг на вълнение

83) една от причините да те обичам:
защото няма нищо съвършено, но ти ме караш да се стремя към съвършенство

84) една от причините да те обичам:
защото в гласа ти чувам музика

85) една от причините да те обичам:
защото в погледа ти виждам блясък, който толкова харесвам

86) една от причините да те обичам:
защото в усмивката ти виждам слънце

87) една от причините да те обичам:
защото за теб бие моето сърчице

88) една от причините да те обичам:
защото заслужаваш да се боря за теб

89) една от причините да те обичам:
защото искам да вървим по един общ път

90) една от причините да те обичам:
защото вярвам, че Бог ме срещна с теб

91) една от причините да те обичам:
защото твоята усмивка предизвиква и появата на моята

92) една от причините да те обичам:
защото щастието ми се крие в твоята усмивка

93) една от причините да те обичам:
защото ако ми липсва усмивка знам, че ти би ми подарил своята

94) една от причините да те обичам:
защото ми даваш сила да посрещна предизвикателствата, които ме очакват

95) една от причините да те обичам: защото ми даваш подкрепата си, когато не съм сигурна във възможностите си

96) една от причините да те обичам: защото си сигурен в мен дори когато аз съм разколебана

97) една от причините да те обичам: защото винаги си готов да ме изслушаш с разбиране, дори да не си съгласен с мен

98) една от причините да те обичам: защото се опитваш да ме разбереш, дори когато аз сама не разбирам себе си

99) една от причините да те обичам: защото ми помагаш да науча уроците, които ми поднася животът

100) една от причините да те обичам:
защото има още 100 причини да те обичам, които ми предстои да открия

101) една от причините да те обичам: защото ме прие в дома си, който според народа е твоя крепост

102) една от причините да те обичам: защото ме допусна до тялото си, което е храм Божий

103) една от причините да те обичам: заради умението ти да разговаряш с мен

104) една от причините да те обичам: заради спокойствието, което внесе в живота ми

105) една от причините да те обичам: заради красивата картина, която рисуваме заедно

106) една от причините да те обичам: защото в твоята прегръдка искам да се събуждам и заспивам

107) една от причините да те обичам: защото ме направи по-добра

108) една от причините да те обичам: защото ме научи да приемам истината и да израсвам в нея и с нея

109) една от причините да те обичам: защото ми казваш „Обичам те” точно когато имам нужда да го чуя

110) една от причините да те обичам: защото ме накара да се почувствам значима и ценна за някого

111) една от причините да те обичам: защото искам да израствам , да се развивам заедно с теб

112) една от причините да те обичам: защото искам да съм част от събитията в живота ти

113) една от причините да те обичам: защото чувствам закрилата ти

114) една от причините да те обичам: защото искам да се грижа за теб

115) една от причините да те обичам: защото се нуждая от топлината и близостта ти

116) една от причините да те обичам: защото искам да ти помагам да се справиш с предизвикателствата пред теб

117) една от причините да те обичам: защото си моето вдъхновение

118) една от причините да те обичам: защото си творец

119) една от причините да те обичам: защото отново ме накара да изпитам чувство на романтика

120) една от причините да те обичам: защото имаш смелостта да поемеш отговорност за думите и делата си

121) една от причините да те обичам: защото си „ човек на изкуството”

122) една от причините да те обичам: защото си ТИ ...

123) една от причините да те обичам: защото с теб мога да споделя емоции, страхове, надежди...

124) една от причините да те обичам: защото до теб се чувствам жена

125) една от причините да те обичам: защото ме предпазваш, понякога дори от самата мен

126) една от причините да те обичам: защото в живота ми всички вземаха от мен, ограбваха емоциите ми, но на теб сама реших да дам

127) една от причините да те обичам: защото оценяваш малките ми жестове към теб

128) една от причините да те обичам: защото искам да съм твоята половинка и когато се почувстваш незавършен, да търсиш в мен липсващата ти част

129) една от причините да те обичам: защото с теб не ми се налага да играя роля, а е достатъчно да съм себе си

130) една от причините да те обичам:
защото донесе в живота ми хармония и спокойствие. Благодаря ти!

131) една от причините да те обичам:
защото искам да съм твоят повод за усмивка

132) една от причините да те обичам:
защото живеех с широко затворени очи, които ти отвори

133) една от причините да те обичам:
защото постави ново начало в живота ми

134) една от причините да те обичам:
защото бях изгубила крилата си, но емоциите ми към теб ги разтвориха отново

Колко грим да сложа

Колко грим да сложа
върху лицето пребледняло,
за да скрия
следите от сълзите?!

Колко грим да сложа
по устните си разкривени,
за да ги залича
и да си нарисувам усмивка?!

Колко изрисувани усмивки
фалшиво на всички да раздам,
за да прикрия
болката в очите натъжени?!

Колко дълго
на измислен огън да се грея,
за да съхраня
малко толина в сърцето?!

Нищо старо не остана в мене

Нищо старо
не остана в мене-
за тебе нова се родих.
Изплаках
всички спомени
от преди,
погребах всички
стари истини
и се възкресих.

Нищо старо
не остана в мене-
в образ нов се преродих.
Забравих всяка болка
и всяка остра дума
от преди,
всяко разочарование
превърнах във победа
и се възкресих.

Нищо старо
не остана в мене-
в ново АЗ себе си открих.
Изстрадах всяка грешка
от преди
и всяка болка ме научи
как напред се върви.
И се възкресих.

Роди се Бог в сърцата

Роди се пеперуда от мъглата
и смело запърха със крилца
нагоре, нагоре към синевата
да търси чудеса.

Роди се ангел от тъмнината
и нежно запърха със крила
нагоре, нагоре към светлината
да дарява с топлина.

Роди се Бог в сърцата,
надежда в нас да подари.
И поведе той децата си
към чудесата на идните дни.

В паузата

В паузата
между две мисли,
открих сърце-
искрено и чисто.

В паузата
между две сълзи,
открих усмивка-
нова и лъчиста

В паузата
между две болки,
открих любов-
в сърцето
си я съхраних.

В паузата
между две истини,
открих в душата си
синя пеперуда-
тя обеща ми чудо

Говорих със една сълза

Говорих със една сълза,
която ми разказа
как усмивката
от нея бяга.
Говорих със една сълза,
която ми се извини,
че пак излива се
от моите очи.
Говорих със една сълза,
за теб със нея поговорих,
болезнено във спомени
се рових.
Говорих със една сълза
и се помолих
последната да бъде тя.
Сама със себе си говорих,
а една сълза
се стече бавно
по лявата страна,
пареща на устните заспа.

Ангел мой

Токова дълго те чаках,
толкова силно се молех.
Имах нужда от ангел,
който да ме пази,
който просто
да стои до мен.
И Бог изпрати теб,
усмихнат ангел мой,
застанал тихичко до мен.
Ти миналото ми
с усмивка заличи,
всичко преди теб
сърцето ми забрави и изтри.
Родих се отново
с нови идеали
и мечти.
Родих се
чиста пред Бога,
а той на тебе ме подари.

Ангел мой,
пази ме!
До мен смирено остани!!!

В сенките

Търся в думите ти спомен от
отминалите ми мечти.
Сама стоя във тишината
и те чакам,
а поредната ми нощ изплъзва се,
бавно, монотонно-от мене бяга.
И гледам там във нищото
пак търся теб
и в сенките виждам очите ти.
Тъмните завеси
очертават силуета ти.
Търсещите ми очи
те виждат във всяка сянка,
във всеки стон на тишината
тебе чувам.
Търсещите ми ръце
чертаят твоя лик
както мим рисува в нищото.
Опитах се да хвана образа ти,
изрисуван контурно в пространствово,
но той разми се във мъгла...

Псалми 6:9

Господ е послушал молбата ми.
Господ ще приеме молитвата ми.

...смс-а, който вчера ми върна надеждата
и ми показа колко важна е вярата...

Къде са ми крилата...

Къде са ми крилата...?!
В пропастта изгубих ги,
окаяни и омърсени,
сега са там- на дъното... разлагат се!

Къде са ми мечтите...?!
Във вечност разпилях ги,
неизживяни и забравени,
сега мечти са те на някой друг!

Къде са ми усмивките...?!
Във болката изгаснаха, изгубих ги .
Сега са там- някъде дълбоко в мен
и чакат те да ги събудиш!!!

Цяло лято

Цяло лято догонвах усмивките,
все на тебе ги наричах.
В надежда вплитах въздишките,
с тях на тебе се вричах.

Цяло лято с тебе тичах,
вятърът гонех и него на тебе наричах.
С молитва се впусках във нищото
и всеки ден по- силно те обичах.

Цяло лято пак ти сълзите ми триеше,
макар че и те на теб ме обричаха.
В усмивката си мене ли криеше,
виждах го в очите ти-те ме обичаха...

Сън

Сънувах сън,
че с теб вървиме за ръка
през пътища пустинни и скалисти,
напред и заедно вървим.

И Господ пътя ни пред нас чертае
щом молихме Го този път да бъде общ.

И смело газим в стъпките,
които Той обрекъл е за нaс.
Следи оставяме в пътеките
на пътя жизнен наш.

И знаем вятърът
следите ни ще заличи,
но пак напреде гордо крачим-
все заедно и за ръка вървим.

Знаем в пясъка
следите краткотрайни са,
но Бог с надежда по пътя ни крепи
(води ни напред)
все заедно и двама за ръка вървим.

Сънувах сън, в който заедно вървим...

... отново посвещавам на теб, защото ти беше в моя сън...

* * *

На красивите й очи
не им отиват сълзи,
но защо пак сълзи
се стичат по бледите й страни.

На алените й устни
усмивка ще блести
може би,
но дотогава всички усмивки
тя в себе си скри...

( За кратко) В любов да живее...

До болка ранена
стихове пиша
сама препрочитам себе си в тишина.
Самотна надежда
в душата се скита
и търси врата,
и търси врата
навън към света.
Навън да излезе,
да разцъфти
и живее,
далече от мен
любов да открие
и в нея любов
тази надежда последна
в пепел да изтлее,
но все пак
макар и за кратко
в любов да живее....

Съдба

През прозореца си
гледам вашите
и измислям си
за всички вас съдба.
Към някой съм добра,
към други зла,
но нали такава е и тя!
На някой се усмихвам,
а проклинам друг.
Някого наричам с успех,
а друг обричам на провал,
но нали такава е и тя-
наречена от някого Съдба!!!

Поредната - последната

Поредната грешна гара ли беше
или просто тук влакът ми трябваше да спре?!
Поредният огън догорял ли разпалвах
или просто тук пожар трябваше да пламти?!
Поредна надежда ли с шепи раздавах
или последна надежда от мен ти отне?!
Последна любов ли в тебе открих
или просто поредна илюзия в себе си разбих?!

И следващата (поредна) любов
пак последна ще нарека -
и в нея пак тебе ще виждам,
пак на теб ще я обрека!

Колко пъти

Колко пъти нощем
на ум пак молитва
за тебе шептях?!
Колко пъти денем
без път пак
към тебе вървях?!

Колко пъти без устни
говорех и молех
да бъда обичана аз?!
Колко пъти усмивки
убивах, мечти разпилявах
и раждах сълзи...

Изгубих се...

Изгубих се...
в спомени, в истини,
в сълзи и фалшиви усмивки.
Ракъсаха ме...
бурите, разпилели мечтите,
вятърът, откраднал сълзите.
Изплаках те...
още жив и обичащ с теб се разделям.
Забравих те...
не помня вече твоя лик,
и твоят вкус.
Обичах те...
от болката те пазих
и от студа те скрих.
Изгубих те...
но пак в твоята усмивка надежда открих...

Ако ми позволиш...

Ако ми позволиш
ще те заведа някъде там-
на високо и надалеко в твоите мечти.
Ще те хвърля от там-
от върха на красиви илюзии,
за да те науча как се лети.
Ако ми позволиш...
ще те срещна там-
в последния полет на птица ранена
в края на дните.
Ще те достигна ли...,
за да изтрия дирята от сълзите...

...ако ми позволиш...

Сляпа бях

Сляпа бях,
но днес видях
как любовта изгаря
в спомена- недоизживяна!
Сляпа бях,
но днес видях
как любовта
всички крепости
в сърцето ни събаря...,
но е късно
и остава неразбрана!

* * *

Мислех си ,
че всичко в мен е вече черно-
безнадеждно...;
че сърцето изгоряло е
в предишния живот.
И мислех си,
че в мене не остана нищо нежно,
наречено Любов...
Но в сивия ден-
скучен и рутинен-
срещнах теб
и нещо роди се в мен.
Открих в очите си пламък;
усетих в сърцето си порив
и всичко нарекох "Любов"...

Отново посвещавам на теб,диваче! Защото в онзи ден ми показа, че "сърцето в мен не е станало излишно". Обичам те!

Сълзите на Вятъра

Сълзите си
Вятърът сам носи в сивия ден
Очите ти
споменът пак връща при мен

Kапките
бавно търкулват се върху есенен лист,
а думите дълго забравят се-
помня всеки твой стих

Дъждът още стича се
по прозореца на мечтите ми
и замръзва в красива илюзия

А сълзите в очите изгарят
с вкус на горчиво страдание
-в мен още парят

Дълго ли още
вятърът в мен бури ще носи
Колко пъти нощем
разпилени чувства
от мен си тръгваха боси...

Ако можех, но не умея...

Ако можех с нежни пръсти мъглата да разсея ,за да видиш твоята луна.
Ако можех,но не умея...
Виж я в моите очи-кръгла,ярка и красива-там в очите си за тебе ще я скрия ..
Ако можех нежно с устни да разсея всяка болка и тъга...
Ако можех, но не умея, затова- една усмивка в мен живее и днес на тебе искам да я подаря.
Ако можех с моята топлина,да стопля в теб сърцето,твоята душа.
Ако можех ,но не умея,затова-до тебе кротко ще застана-тиха и смирена и всичко в мен на тебе ще даря!


Подарявам го на теб, обич моя...На Т.Г.

* * *

Моя сън вече не е твой..
Стоя пред теб
с овехтелите си дрехи-
сломена, унизена,
просеща любов.

Оглеждам се в очите ти-
тъжни , уморени,
но в тях не виждам
порив нов..

Късно е...
да върнем старата Любов...!!!

* * *

Уж малко беше моето сърце,
а всичко можеше да побере-
и теб , и спомени, и мечти...
и всичко искаше да разбере.
Пестелива бях на сълзи,
но знай заплача ли-
наистина боли...
И станах синоним на болка,
и кръста си понесох сама-
до кога...
Ще отнеса болката си там,
където всичко мога да забравя-
да простя
Откакто си отиде знам-
не мога да заплача,
защото ме е срам-
от гордотта да се откажа.....

* * *

Ти, виждал ли си лебед красив
от болка да почернее...
Знаеш ли как животът сив се живее?

Можеш ли с усмивка да върнеш радостта...
Можеш ли с поглед да върнеш блясъка в очите...
Можеш ли с целувка да ме извадиш от нощта-
да ми върнеш красотата на дните..

* * *

Ти знаеш ли, че всеки спомен в мен за теб живее,
и всяка мисъл все към теб ме води.
Ти знаеш ли сърцето ми за теб се моли,
душата ми и тя за теб копнее...

Днес възкръсвам

Зад малкото ,грейнало прозорче
всяка вечер угасват мечти.
Образът на нежно ,красиво момиче
скрих вече дълбоко в себе си.
Изгубих в буря от спомени
погледът благ и усмивката нежна.
Възкръсвам в зора от мечти
красива,жестока,горда...жена.
Сълзите изгарят далеч от очите,
страхът е спомен от отминал ден
Върху огъня боса пренасям света,
скрих се от себе си в края на нощта.
Надеждата сива избяга,
сега е далече от мен.
Днес газя върху жерава,
за да вляза в идния ден.

ЖЕНА...

Да изгубиш себе си в мечтите си,
в илюзията за спомен от щастие.
Да забравиш греховността на дните си,
в мъртвата тишина на фалшиво страдание.
Сълзи на красота горят очите ти,
грях и жестокост изгарят сърцето ти...
Да откриеш другата в себе си-страстна и сама,
да криеш болката в мислите-докога?!
Докога да си бледо копие на себе си,
до кога да свеждаш глава пред света...
Докога ще се виждаш в сълзите на другите,
до кога ще криеш своето има- Жена...

Не си воновен ти...

Върху хълма от разбити илюзии,
сама прегръщам Луната.
Искам да срещна очите ти
в спомена от зората.

Не си виновен ти,
че душата ми гори така жестоко.
Не си виновен ти,
че утрото от моите очи е толкова далеко.

Потъвам в морето на своите спомени,
за да те срещна при залеза на лазурния бряг.
Мисълта ми ,на прага между мир и отрова,
потъва в забрава на вятъра с лудешкия бяг.

Спомен от един живот

Безкрайно тъжна в нощта
рисувам вятъра сама.
Красива и жестока като есента
докосвам полъха на студа.
Разпръснах оазис от чувсства,
разсеях мъглата от скръб,
извиках зората на моята младост,
потърсих нашата-нетрайна радост.

Родих се от любовта-
за любовта живея.
Родих се от живота
и на живота се смея.
Опитвах да ограбя мечтите ви,
с тях да се слея
Опитвах да изтрия сълзите ви-
от тях да живея.
Опитвах да оставя следи в пясъка-
знам-вятърът ще мине след мен
Опитвах да догоня спомена,
за да взема частица от идния ден.

Искам да вникна в съня
да забравя поквара и срам
Искам да се слея със студа,
да се завърна пак там.
Искам да бъда пак себе си
да вярвам във дните си.
Искам пак да вдигна очите си,
да погледам звездите ви...

Всеки мой спомен граничи с измама,
всеки поглед-с поквара.
Всяка съдба е в основа на вярата,
всяка тъга за мен е от утре забравена...

Завинаги изчезват
сенки,светлини-
остават само спомен те,
живеят в нечии чужди очи.
Днес аз съм тук ,
а утре ..навсякъде.
За мен животът е спомен,
а вечността - бъдеще...

Искам да бъда...

Искам да бъда вятър
в твоите коси.
Искам да бъда пламък
в твоите очи...

Искам да бъда сянка
и всеки път до теб да вървя.
Искам да бъда песен
и всеки път за теб да звуча...

Искам да бъда огъня,
в който изгаряш.
Искам да бъда спомена,
който не забравяш...

Искам да бъда ангелски дъх,
който те пази от студа.
Искам да бъда горски мъх,
който те приспива
в прохладата на нощта...

Искам да бъда
твоето минало,настояще и бъдеще.
Искам да съм светлият път
към твоето щастие...

Ранена

До болка ранена
стихове пиша в нощта-
препрочитам себе си в самота.

И се скитам в душата си пуста-
търся светлина...,
но откривам болка и тишина.

И се скитам в сърцето ранено-
търся топлина,
но откривам страх и студена празнота.

Спомени изгарят,
следите се губят,
а очите с болка се чудят-
имаше ли я Любовта...?!

Гълъб ранен

Ако гълъбът ранен политне,
ще достигне небе.
Силно ще бие мъничкото му сърце
и в последен полед
животът ще напусне
крехкото телце....

Сянка

Ти,виждал ли си сянка да върви сама
и знаеш ли какво изгубила е тя...
Ти,знаеш ли как аз сама
погубих своята душа
и колко страдах след това...
Ти,знаеш ли аз сянка съм сега
от това ,което бях някога-
сянка на жена...

Остани до мен...

Остани до мен-
смирен и нежен...
Остани и ме послушай.
Ще чуеш тихи истини,
изречени почти на глас.
Ще узнаеш грешни помисли,
ще върнеш болезнени спомени,
но остани до мен-
обичан и простен....

Поглед,тъжно сведен

В погледа ми, тъжно сведен,
можеш ли да прочетеш-
колко болка в мене си оставил...

С погледа си,тъжно сведен,
можеш ли да отречеш-
чувствата към мене си забравил...

Толкова жалко...

И стенех,и виках,и страдах,
с болка проклинах света.
А всичко е толкова жалко,
когато откриеш колко за малко
е жива страстта...

Ще боли,ще молиш,
ще страдаш,ще ме прегърнеш,
но сърцето ми мъртво
не можеш да върнеш...!!!

Ще ми платиш...

Ще ми платиш за всяка сълза,
за всяка тъжна минута,
за треперещите ми ръце-
ЩЕ МИ ПЛАТИШ СЪС СВОЕТО СЪРЦЕ...!!!


На този ,когото съм обичала преди....

Когато ЛЮБОВТА угасне....

Когато любовта угасне
догаря в камината пламък.
Когато от страстта спомен остане-
сърцето студен е камък.

Виждам залеза в сълзите ти,
но не плачеш за мен.
Ще открия изгрева в мечтите си,
ще посрещна с усмивка новия ден!

Искам да съм...

Искам да съм спомен
в мислите ти да скитам в нощта.
Искам да съм буря
да отнеса всяка тъга.

Искам да съм Слънце
пред теб да разкрия красотата на света
Искам да съм Луна
да ти покажа тайните на нощта.

Искам да съм ангел
да докосна сърцето ти нежно с ръка.
Искам да съм демон
да запаля в теб огъня на страстта.

Искам да съм море
да отмия от тебе греха
Искам д асъм дете
да върна в теб радостта....

Кое е най-важното чувство

Имало едно време...,много ,много отдавна...,а може би не чак толкова...може би и до днес го има...Но все пак Имало едно време един млад,мъж на има Габриел-красив и много чувствителен.Сърцето и душата му били толкова големи,че в тях той побирал всички чувства.Той познавал и изпитвал всички борещи се в него емоции и понякога това го обърквало...
Един ден той силно си пожелал да успее да разбере кое е най-важното чувство.И толкова силно го искал,че самите чувства решили да му дадат отговор и започнали да го напускат,за да му покажат кое е най-важното чувство.
Първо го напуснал Егоизмът.
-Защо си отиваш...?
-За да бъдеш по-всеотдаен към хората-отговорил Егоизмът.
След това си тръгнала и Суетата
-И ти ли не си най-силното чувство-попитал Габриел
-Не съм! Аз ти помагах да видиш красивото в себе си,но често ти пречех да откриеш красотата в другите...
След Суетата си тръгнала и Глупостта.
-А ти ,защо си отиваш...!?
-За да остане Познанието и Любопитството да търсиш и опознаеш всичко ново и важно в света.
Тъгата трудно се решила да напусне сърцето на младия мъж,но го сторила,защото трябвало да направи място на най-силното и красиво чувство.
-Защо си отиваш ,Тъга...?!
-За да не чувстваш Болка и Самота.Ако остана никога няма да разбереш кое е най-важното чувство...
Тогава младият мъж си помислил,че най-силното чуввство е Щастието.Но точно в този момент и то го напуснало.Габриел бил смутен:
-Почакай ,Щастие!Когато Тъгата ме напусна бях сигурен,че ти си най-святото чувство.Защо и ти ме напускаш,защо си отиваш.Какво остава след теб?!
-Отивам си,защото най-силното чувство ще ти даде повече щастие,отколкото дори аз бих могло да ти дам.
Мъжът се почувствал объркан.Започнал да търси в душата и сърцето си.Чувствал се празен,не откривал нищо.Всички чувства си били отишли.Точно когато щял да се откаже да търси най-силното чувство в едно тайно малко местенце в сърцето си открил нещо непознато.
-Какво си ти-попитал плахо
-Аз съм най-важното и силно чувство.
-Как се казваш?!
-Казвам се ЛЮБОВ!!!
-А защо се криеш тук?!
-Чаках да ме откриеш...!
-Винаги ли си била тук?
-Да! Понякога те натъжавах,понякога те правех щастлив.Но в добри и в лоши времена винаги бях тук...до теб и със теб...,защото само обичащият е способен да разбере колко велика е ЛЮБОВТА...!!!

дата:08.05.2008г.Днес не е специален ден ,но написах това за вас-за да ви пожелая най-силното,важно и най-свято чувство-ЛЮБОВ!!!

* * *

Като гълъб ранен
задръж ме в ръцете си;
притисни ме до сърцето си.
Очите ми уморени в последен сън притвори;
дъхът ми сетен в целувка съхрани.
Любов в един миг се чувства-
мигът,в който най-силно боли,
когато гълъбът затвори очи....

Просто мълчиш...

На силен огън ли гориш
или в теб умира тъжен пламък...
На лицето ти изгрява ли усмивка
или в дланта ти заспива сълза...
В очите ти грее ли блясък
или умело прикриваш жестока тъга...
С очите си виждаш ли
или се губиш в мъгла...
С ръцете докосваш ли
или чувстваш самота...
Мене забрави ли
или не разбра моята топлина...
Сълза на устните ти ще умре,
усмивка няма да изгрее.
И спомена за мене ще бледнее,
но болката по тебе -НЕ!!!
В ръцете й изгаряш ли ти тази нощ
или мислите те водят при мен...
Очите ти бавно губят ли мощ
на прегръдката й нежна в плен...
И със всяка целувка за мен ли се молиш
и със всеки нов порив за мен ли тъжиш... -просто мълчиш...!!!

Гласът на спомена

Студен и тъжен Вятърът почука на прозореца й. Две дъждовни капки бавно се свлякоха по стъклото, оставяйки ивички вода. Блестяща сълза - самотна и гореща - се стече по лицето й и замръзна на крайчеца на устните й.
Тя се огледа в стаята - тъмна,пуста,дори плашеща. Отиде до прозореца и дълго гледаше нощната картина. От отминалата буря бе останал само Вятърът, който гонеше есенните листа. Откъсваше ги, отделяше ги от клоните на тъжните, стари дървета и ги понасяше по улицата, завихряше ги в бурен танц и после ги захвърляше надалеч...
И точно когато в нея се бореха толкова мисли- тя се стресна. Вятърът, смразяващ нахлу в стаята й. Счупи прозореца,изду завесите, които я обгърнаха в мрачни воали и тя чу глас-далечен и странен:
-Самотна ли си?- попита я непознатия глас
„Самотна като Луна, гонеща Слънцето, като дете, търсещо майка си...”- помисли си , но не смееше да си признае на глас... ”Самотна съм”- тихо прошепна на себе си. ” Аз знам какво е да си сам- познавам тази болка. И сълзите горчиви и дните сиви-за самотата всичко знам”
-Помниш ли...
-Какво?- попита със страх
-Помниш ли как се обича? Сърцето ти помни ли какво означава „Любов”...?
-Не съм забравила... Обичам!!!- откъслечно отговори. Беше уплашена, смутена и не успяваше да подреди мислите си.
В тъмната стая беше сама, само тя и вятърът, който я караше да си спомня... за обичта. Болезнени мисли се гонеха в главата й- недовършени изречения и мисли, които отдавна не смееше да произнесе на глас.
- Спомни си!- прикани я непознатия
- Страх ме е ... – призна си тя с треперещ глас
- Тогава аз ще ти припомня...
Усети странна умора и бавно се отпусна в нечии непознати ръце, който я понесоха към... спомена. Видя пред себе си познати ,усмихнати очи. Очи,които й донесоха както спокойствие, така и силно чувство на болка. Спомни си млад мъж- чаровен и мил. Видя го сред тълпа от непознати и погледа и се спря на него-той беше там, чакаше я- след толкова време. Усмихна й се и я хвана за ръка. Поведе я към тиха река, към нежно безоблачно небе. Седна тихо до нея, прегърна я, каза й „Обичам те”... Тя се усмихна...
-Виждаш ли... Щастлива си- чу се пак непонатия , странен глас...
-Защото той е до мен...
-Не той , а спомена за него...
Не чу последните му думи. Тя беше щастлива- там на брега на тихата вода, с единствения , който имаше силата да й дари щастие.Не помнеше откога не се бе усмихвала , но сега и не мислеше за това. Тя също каза „Обичам те”- толкова пъти бе го повтаряла на ум, бе го крещяла на глас, но него го нямаше , нямаше как да я чуе. Сега бе до нея- толкова истински, толкова мил, толкова обичащ. Тя просто го гледаше и се губеше в очите му...
-Такъв го запомни - отново се чу непознатия глас- такъв го носи в себе си...
Отново го погледна, виждайки себе си в очите му. Почувства го толкова близък, но и толкова далечен. Опита се да го целуне, да го докосне по лицето , но красивият образ се разми пред нея...Образ, който бавно изчезна, но остана завинаги в сърцето й. Образ, от който сякаш искаше да избяга, но който се завръщаше всяка нощ в съня й.”Спри..., не си отивай..., почакай ме..., вземи ме с теб ... Обичам те...!!!” Очите й се напълниха със сълзи.
-Защо плачеш... само преди минута се усмихваше...?! - чу отново странния,далечен глас
-Защото съм САМА- призна си тя с треперещ глас.
-Не си сама- споменът е с теб.
-Кой си ти?- събра смелост и попита. - Кой си ти? Защо дойде при мен?
-Аз съм гласът на спомена. Този спомен, който те накара да се усмихнеш. Този спомен, който просълзи очите ти... Когато ме забравиш- ЩЕ БЪДЕШ ЩАСТЛИВА...
Тя почувства хлад,студеният вятър я обгърна в мрачна прегръдка. Спомени, усмивки, целувки, сълзи... - през главата й минаваха толкова много недовършени мисли. Почувства се уморена. Сипа си в чаша силно уиски. Отпи глътка, ръцете й трепереха. Изтърва чашата, която се пръсна на стотици малки парченца. Тя се огледа в тях- толкова много тъжни очи я гледаха от парченцата стъкло. Толкова много разпилени , угаснали, умрели мечти видя тя в тези очи. В тях позна себе си...
Смразяващият вятър я прониза. Беше уморена и тъжна. Отпусна се в прегръдката му, клепките й бавно натежаха и тя просто заспа...



За да разбереш смисъла на тези думи-чети със сърцето ,а не с очите си...!!!

В пепелта след жарава...

В пепелта след жарава...
изгубих душата си,
от болка и скръб почерняла
оплаках съдбата си
В пепелта след жарава...
опитвам да разпаля чувства забравени,
да си спомня думи неизказани ,
да изтрия сълзи неизплакани
В пепелта след жарава...
сянката своя намерих-
с очи въглени догорели,
искри след последен пламък замрели
В пепелта след жарава....
спомена за тебе зарових
като птица бяла след тежък полет замряла
В пепелта след жарава...
душата си от болка отрових,
но любов от тебе не измолих!!!