Писмата ми

Колко писма-
неподписани,
неподпечатани
безмълвно
ти изпращам
всяка нощ.
Колко любов-
неискана,
нечакана
със сълзите си
изписвам в тях
след полунощ.
Пристигат ли при теб
на сън не знам
дали писмата ми четеш.
Но аз пътувам с тях
до теб съм-там...
и тихо в мрака чакам
на глас писмата ми
да зачетеш.
Неписани с ръка,
а със сърце
към тебе думите политат
не във плик,
а в мисъл...
Дали ти знаеш,
че някой някъде
за теб писма е писал...

И в послепис
„Обичам те”
с треперещи ръце
накриво е изписал...

на Т. (отново)

И Луната плаче

И луната плаче,
но сълзите й не са човешки.
Те са в пяната на морските вълни-
разбили се в скалите
стари грешки...
И луната плаче,
Но сълзите й не са човешки.
Те са малки капчици дъждовни-
изплакани в самотна нощ
от облаците тежки...

Сълзите на Луната
не са човешки,
но от човешките по-силно
парят и горят...
Очите на Луната,
от човешките по-тъжни и сами,
раждат солени, мъртви води-
раждат реки...

И луната плаче-
сама сред звездното небе
В очите тъмни на сираче
е скрита болката на лунното сърце
И луната плаче,
но не сбира своите сълзи
с безплътни призрачни ръце
И луната плаче
с очите на самотно дете...