От къде извират сълзите

От къде извират сълзите,
дъждът ли ражда ги-
мънички капчици чисти
върху есенните сухи треви?!
В сърцето ми ли
изворите им дълбоко са скрити-
в сърцето на птица ранена,
разтворила криле
в последен полед към края на дните
Колко болка могат да изплачат очите?!

И в тази нощ дъждовна,
изкапва от клепките ми поредна сълза
и тя като мене толкова е сама,
оставя в душата студена следа
и тъжна умира на устните в крайчеца.
Утрото бавно изгрява,
бледорозово е навън
„Добро утро” прошепва ми самотата
до мене събуди се и сълзата...

В едно кафене

С тебе отново сме двама
в едно кафене,
след толкова много години
съдбите ни разделили на две
Срещат се погледите ни бързо-
между нас отново
пламват искри...Боли ме...
До тебе запалват цигара
и в очите ти виждам сълзи,
казвам си просто
кафето може би ти горчи...
Някой ме заговаря
до мене не стигат чуждите думи,
в мислите си пред тебе заставам,
нежно целувам топлите ти очи.
Отминали мигове
бавно се връщат,
назад във годините...
С тебе се търсим
през масите
с поглед силно те прегръщам,
усмихвам ти се,
но с гръб се обръщам...
В очите ми натежaли изплуват сълзи,
цигареният дим в очите люти,
кафето студено е и ми горчи...

Заспи, любов, до мен

Добре дошла, любов!
Ти идваш пак в съня ми-
безплътна, искрена и нежна.
И тази нощ във мене оживяваш
все още силна, истинска и моя
дори и само във съня.

Усмихваш се на сън, любов,
нежно както само ти го можеш.
Очите ти-звезди пред мен изгряват,
а те са меки, топли, но дъждовни
като есента...Нали не плака, ти любов

Остани, любов! Заспи до мене в моя сън,
отдъхни на глас след дълъг ден,
така студено е навън...
Не ми е нужно друго вече,
освен да бъдеш тук сега до мен,
склони на рамо уморена си глава-
заспи любов- до мен!!!

Отвъд прага

Ти знаеш ли
какво е да си скитник,
да странстваш без любов
във свят изпълнен с нея?!
Ти можеш ли
без нея да живееш,
да криеш в душа си
и болка, и нежност, и вина?!
Ти искаш ли
да вярваш и да търсиш нея-
любовта
сам можеш ли
по пътя неин да вървиш
следващ илюзорна мечта?!

Аз знам
какво е да си странник,
изгубен без любов-
за нея знам какво е да се бориш
Аз знаех, вярвах и се молих,
по пътя дълъг продължих,
и падах , и се губих и ранена бях,
но пътя не смених...
Сега стоя на прага на своето сърце-
сама съм, но стискам силно с вяра
двете си ръце
и моля се,Любов,
щом прекрача прага
да открия истинското ти лице...

* * *

Разкажи ми
как тишината заспива
в края на нощта.
Нарисувай ми
как нежно
звездите
над мене
танцуват,
за да не бъда
сама.
Със думи
тихо
ми разкажи
как капките
летни дъждовни
сливат се
в цветна дъга.
В картини
ми покажи
как се раждат
усмивки,
как в сърцето
изгряват мечти.
Разкажи ми
как деня остарява
бавно
и заспива
в нощната тишина.
Опиши ми
красиво
как сърцето на птица
заспала,
в съня й
отново лети
все нагоре,
както птицата
е летяла преди.
До леглото ми
тихо застанал,
приказка нежна
ми разкажи...

Недосънувани сънища

В недосънуваните сънища
тебе още чакам,
моля се нощта да те върне,
спомен за усмивка
със себе си да донесеш
В недосънувани спомени
все тебе откривам
Сърцето ми мъничко,
обич за тебе в себе си
нежно е скрило
В недосънувани сънища
и тази нощ е тъжно
във мене,
тайничко пак
се усмихвам
на спомен за тебе…

Невъзможно твоя

Невъзможно твоя
и тази нощ
сама ще бъда
в прегръдката
на тишина.
Невъзможно щастлива
и тази нощ
ще се усмихвам
на спомен
за топлина.
Невъзможно твоя
спомени
с мечтите ми
се вплитат,
едни други
се отричат.
Невъзможно щастлива
се откривам
в сълзите си
За кой път
все тях
изтривам
от страните си,
а на сутринта
пак там ги
намирам...
Невъзможно твоя
със спомен
за нежност
заспивам...