Бягах от тебе

Разпръснах дрехите ти по земята-
яростно и с плам...
Издрасках с нокти
името ти по стената-
да избоде очите ми от там.
И просната без срам на пода-
гола и без дъх-
така от мисълта за теб
опитах да си тръгна-
за пореден път.
Разкъсах всички листове хартия,
изписани със стихове за теб,
без жал отскубнах своите коси-ония,
които галеше щом гушнех се във теб.
За тебе всеки спомен разруших
и заместих го с усмивка и любов,
но от теб не можех да си тръгна-
открих те в себе си тъй жив-тъй нов.
Разкъсах се-сърцето ми крещеше,
душата ми се молеше със тъжен зов
и само в мисълта за тебе-
открих покой, открих любов-

от теб не бягах вече...