Към Апостола

Още ли имаш сили, Апостоле,
през времето към нас да вървиш,
за трудните си идеали да се бориш...
По стъпките ти дълбоки в снега
днес има ли кой гордо да крачи,
а гарванът отдалече
все още се чува грозно да грачи...
Аз моля се, Апостоле,
в сърцата ни да вложиш своя идеал
И как заради тебе искам днес
народът си да видиш цял...
Още виждам те , Апостоле,
как бродиш сам, все напреде-
към мечтите
за братство, свобода и равенство
И питам се кога през времето
със дните
угаснаха на идеалите искрите
А цялото човешко множество
днес бърше на предателството
и на злобата сълзите...

Поклон пред Апостола!!!

Не идвай

Недей-
не идвай,
ти любов,
за теб заключена е
входната врата.
Недей-
не ме моли...
Прости,
че те оставям вън,
но място в мен
за тебе
вече няма.
И колко трудно е
от тебе да се бяга,
затова те моля-
остани на прага.
А някой ден
ще съм готова
да те пусна
във сърцето-
знам...,
но дотогава
ти ме чакай там-
пред прага.

Не питай

Недей,
не питай,
погледни в очите-
без глас те всичко
ще ти кажат.
Недей,
не изтривай
нежно
от лицето ми сълзите
те могат много да разкажат.
Недей,
не питай
от какво съм изморена,
за тебе спомена
прегръщах и танцувах.
И колко пъти
на старата ти снимка,
леко прогорена,
устните целувах.
Недей,
не питай как съм
не утеха носи в мене
споменът горчив.
Недей,
не идвай
тази нощ при мене
ти- стар,тъжен мотив
от лиричен стих...
Недей,
не питай,
погледни в очите-
без глас те всичко
ще ти кажат-
тихо болката ми
могат да разкажат-
самотна колко бях
и тази нощ
на спомена за тебе
тъжни песни нежно пях...

НА Т. Г.