Гледна точка

Любов-най-дискутираната, най-сложната, най-вълнуващата, най-многопластовата тема-въпрос на гледна точка...
Любов-подкрепа, Любов-страст, Любов-страдание-въпрос на гледна точка...
Разглеждам любовта като явление-триизмерно, от всеки ъгъл. Точно както Леонардо да Винчи е изучавал обектите-от всеки ъгъл, от всички страни, откривайки и разбирайки истинската им същност, както никой преди наго, както твърде малко хора днес.
Леонардо е рисувал картините си, дълго съзерцавайки образите в тях-от близо, отдалеч, от ляво и дясно, от горе и долу, пречупени и обърнати в огледало...
Така избрах да изучавам, разбирам и чувствам любовта. Ризувам картина в образи и стихове и толкова дълго я съзерцавам-от близо и далеч, пречупена и отразена във вътрешното ми огледало, за да открия гледната точка към любовта-не правилната, не достоверната, не религиозната или дори не научната или философската, а моята...
И нарисувах три картини:
Любов-страст
Любов-подкрепа
Любов-страдание ...
...въпрос на гледна точка... Всеки ъгъл на триизмерното пространство роди нова картина... И всяка картина се сля със предишната, и всяка се преля в следващата, докато те напълно се сляха в чиста и съвършена любов...
Първа беше Любов-страст-ярка и силна. Обагрена в червено, жълто,оранж... Тя беше изгаряща-толкова истинска, че можех да я почувствам физически да пари в мен. Наричах я „страст” , защото палеше всичко в мен. Караше ме да искам, да търся, да копнея. Караше ме да обсебвам и да се оставя да бъда обсебена от нея. Не беше по-силна от мен, но аз не исках да се боря. Исках да бъда в неин плен. Тя приласкаваше умело, обещаваше щастие-физическо, телесно-тленно; обещаваше еуфория-психическа, силна, търсена...
Любов-страст завладяваше съзнанието, замъгляваше мислите... Караше ме да крещя, да се моля, да хапя и дращя със зъби и нокти... да искам пак и да се моля за още... Тя обсебваше, а аз исках да бъда обсебена...
Един върховен миг на неконтролируем екстаз...и после...затишие...дълго затишие...
Втора беше Любов-подкрепа. В топлите цветове на охра, розово и бебешко синьо, успокояващо зелено... Тя не беше пареща, не изгаряше тялото осезаемо, но носеше топлина. Странно чувство за уют и спокойствие, за сигурност и хармония...
Нарекох я „нежност”!
Нежност беше главният, централен образ в тази картина. Нежност имаше крила, с които не можеше да лети високо, но летеше далеко и носеше чувство за уравновесеност.
Нежност раждаше мечти...Не по детски наивни, но също толкова красиви, колкото би родило само чисто, неопетнено детско съзнание. Не бях дете, но мечтаех с размах и сила.
Любов-подкрепа ме караше да се усмихвам; да искам, но и да давам. Да давам без страх, без да меря и тегля колко, кога, как и защо...
Любов подкрепа носеше топлина-топлината от прегръдка, от усмивка, от целувка по челото...
Любов подкрепа беше усещане-усещане на влажни устни, на нежни връхчета на топли пръсти върху мократа ми кожа...
Любов-подкрепа беше сигурност. Увереност, че не си сам, когато се смееш, но и когато плачеш.
Беше желанието да си до, пред и зад човека с теб. До него, когато има нужда от подкрепа във всяка нейна форма. Пред него, когато плува в открито море и изгуби посока. Зад него, когато е на метър от върха, но изгуби кураж да направи последната крачка. Невидима като сянка, осезаема като майчина обич и закрила...до него...до човекът с теб...

До теб!!!

Повярвай ми,
през дни и разстояния,
при тебе пак ще идвам,
ще се опитвам да те стопля!

Във летен дъжд ще се превърна и с топли капчици дъждовни,
по устните ти сухи
ще се разливам нежно и гальовно.

Със вятъра среднощен ще се слея,
при теб отново да ме доведе
и тихо до сърцето ще се сгуша,
за да ме носиш без да знаеш там- до твоето сърце.

И в тъмнината на нощта
в тихата ти стая безшумно ще проникна.
И бавно до леглото ти самотно
трепереща и боса ще притихна.

Невидима за теб, но пак до теб да бъда!


Любов-подкрепа те кара да се смееш, когато другият се смее, да си тъжен, когато другият е, но при все това да преодолееш собствената си болка, защото другият има нужда от твоята сила. Тогава просто прегръщаш човека до теб и в очите му виждаш себе си-познал грижовност, съпричатсност, всеотдайност...И запечатваш този поглед, изпълнен с топлина, с обич и признателност дълбоко в съзнанието си, за да го извикваш всеки път, когато в теб се прокрадва съмнение: „Той ли е или мога да получа повече?” Тогава тази прегръдка, този поглед, тази кратичка секунда на съвършена топлина, любов и близост те кара да забравиш всяко съмнение, всеки въпрос, всака несигурност...
Любов-подкрепа е хармония...

Остани до мен...

Остани до мен-
смирен и нежен...
Остани и ме послушай.
Ще чуеш тихи истини,
изречени почти на глас.
Ще узнаеш грешни помисли,
ще върнеш болезнени спомени,
но остани до мен-
обичан и простен....

И толкова дълго се взирах в Любовта и търсих нови, други гледни точки...и се роди нова картина-Любов-страдание...Тя не носеше цветове, не беше обагрена в слънчеви, летни краски, тя беше картина от контрасти на черно и бяло. И аз се чувствах черно-бяла и черно-бели бяха дните ми-мъгливи и сиви... Вали навън, аз бродя в себе си-все по-дълбоко в мъглата, и тъжна, и сива, и пуста е тя и тъжно, и сиво, и пусто е в мен, когато гледам тази картина...
Любов-страдание оставя белези в теб- не истински, но също толкова болезнени, невидими, но също толкова срамни, като видимите, душевни, но също толкова грозни и дълбоки, като физическите..., защото не видимите белези са тези, които определят човек, а невидимите-тези, които са дълбоко в него...
Любов-страдание е болка-истинска, силна, пареща...
Любов страдание не носи крила-тя отнема крила...


Къде са ми крилата

Къде са ми крилата...?!
В пропастта изгубих ги,
окаяни и омърсени,
сега са там- на дъното... разлагат се!

Къде са ми мечтите...?!
Във вечност разпилях ги,
неизживяни и забравени,
сега мечти са те на някой друг!

Къде са ми усмивките...?!
Във болката изгаснаха,изгубих ги .
Сега са там- някъде дълбоко в мен
и чакат теб да ги събудиш!!!

И толкова дълго се взирах в любовта, толкова дълго я търсих, толкова силно я чувствах...И нарисувах три картини:
Любов-страст
Любов-подкрепа
Любов-страдание ...
...въпрос на гледна точка... Всеки ъгъл на триизмерното пространство роди нова картина... И всяка картина се сля със предишната, и всяка се преля в следващата, докато те напълно се сляха в чиста и съвършена любов...