По улиците на нощния град

Сама вървя по улички-
тесни, пусти и мрачни,
те носят във мене
студена тъга.
Разхождам се нощем
заспал и утихнал е
в мрака града.
На тъмната улица в края
старица сухо ми проговаря,
със стъклените си,
тъжни очи,
тя моли ме
с нея за миг да остана.

Сама вървя по улички-
тесни, пусти и мрачни,
забравям със крачките
всяка суета.
Скитам се още нощем,
мръсен, студен е
и забравен града.
Сама си говоря
с изоставени къщи-
сенки пред очите ми
гонят се,
черна котка
от ъгъла на стаята ми се мръщи...

Сама вървя по улички-
тесни, пусти и мрачни
всяка тъжна картина
в мене оставя следа.
Негостоприемен,студен
и нещастен е
нощем града.
Дъждът трудно отмива
от улиците калта...
А градът бавно събужда се,
скрива мрака
в себе си-
да посрещне утрото
в светлина...