В сенките

Търся в думите ти спомен от
отминалите ми мечти.
Сама стоя във тишината
и те чакам,
а поредната ми нощ изплъзва се,
бавно, монотонно-от мене бяга.
И гледам там във нищото
пак търся теб
и в сенките виждам очите ти.
Тъмните завеси
очертават силуета ти.
Търсещите ми очи
те виждат във всяка сянка,
във всеки стон на тишината
тебе чувам.
Търсещите ми ръце
чертаят твоя лик
както мим рисува в нищото.
Опитах се да хвана образа ти,
изрисуван контурно в пространствово,
но той разми се във мъгла...

Псалми 6:9

Господ е послушал молбата ми.
Господ ще приеме молитвата ми.

...смс-а, който вчера ми върна надеждата
и ми показа колко важна е вярата...

Къде са ми крилата...

Къде са ми крилата...?!
В пропастта изгубих ги,
окаяни и омърсени,
сега са там- на дъното... разлагат се!

Къде са ми мечтите...?!
Във вечност разпилях ги,
неизживяни и забравени,
сега мечти са те на някой друг!

Къде са ми усмивките...?!
Във болката изгаснаха, изгубих ги .
Сега са там- някъде дълбоко в мен
и чакат те да ги събудиш!!!

Цяло лято

Цяло лято догонвах усмивките,
все на тебе ги наричах.
В надежда вплитах въздишките,
с тях на тебе се вричах.

Цяло лято с тебе тичах,
вятърът гонех и него на тебе наричах.
С молитва се впусках във нищото
и всеки ден по- силно те обичах.

Цяло лято пак ти сълзите ми триеше,
макар че и те на теб ме обричаха.
В усмивката си мене ли криеше,
виждах го в очите ти-те ме обичаха...

Сън

Сънувах сън,
че с теб вървиме за ръка
през пътища пустинни и скалисти,
напред и заедно вървим.

И Господ пътя ни пред нас чертае
щом молихме Го този път да бъде общ.

И смело газим в стъпките,
които Той обрекъл е за нaс.
Следи оставяме в пътеките
на пътя жизнен наш.

И знаем вятърът
следите ни ще заличи,
но пак напреде гордо крачим-
все заедно и за ръка вървим.

Знаем в пясъка
следите краткотрайни са,
но Бог с надежда по пътя ни крепи
(води ни напред)
все заедно и двама за ръка вървим.

Сънувах сън, в който заедно вървим...

... отново посвещавам на теб, защото ти беше в моя сън...

* * *

На красивите й очи
не им отиват сълзи,
но защо пак сълзи
се стичат по бледите й страни.

На алените й устни
усмивка ще блести
може би,
но дотогава всички усмивки
тя в себе си скри...

( За кратко) В любов да живее...

До болка ранена
стихове пиша
сама препрочитам себе си в тишина.
Самотна надежда
в душата се скита
и търси врата,
и търси врата
навън към света.
Навън да излезе,
да разцъфти
и живее,
далече от мен
любов да открие
и в нея любов
тази надежда последна
в пепел да изтлее,
но все пак
макар и за кратко
в любов да живее....

Съдба

През прозореца си
гледам вашите
и измислям си
за всички вас съдба.
Към някой съм добра,
към други зла,
но нали такава е и тя!
На някой се усмихвам,
а проклинам друг.
Някого наричам с успех,
а друг обричам на провал,
но нали такава е и тя-
наречена от някого Съдба!!!