Честита Нова Година

Часовникът стар,
уморено брои
пак минутите.
Секундите,
последните
надбягват се
в сърцето ми
с пулса му
бързат към утре.
Надежда нова
все търся
в душата си.
Очите отново
искат всичко
във светло
да виждат.
Тя идва,
нова и чиста,
облечена в бяло.
Носи илюзия тиха
да започнем
отначало
Да затворим
книгата стара
със всичко предишно
и върху нова страница
„ден първи”
с вяра да изпишем.
Тя идва
и тихо ни обещава
обич в сърцата
с нова искра
да запали.
Тя идва
и на глас обещава
надежда да раздава
за ново начало!!!

Честита Нова Година!!!

Стаята

В стаята- празна, тъжна и бяла
стените студени са
от мен по- сами.
Часовникът спрял е
отдавна забравил
пулса на времето,
от мене по- тъжен
в миналото останал е,
живее във времето
от преди.

В стаята- пуста, студена и бяла
прозорците
мръсни и прашни са,
отдавна забравили
топлите слънчеви дни.
От картините,
тежко увиснали
по стари стени
тъжно ме гледат
разкривени очи.

В стаята- тъжна, мрачна и бяла
времето спряло е
надежда там няма.
Само сенки в нея се гонят-
спомен от хора
били там някога преди.
Усмивки отдавна забравени
днес и спомен от тях не личи
по белите и студени стени
само болката оставила е следи

Дни и разстояния делят ни

Отново дни и разстояния
делят ни
в поредното ми тръгване
към дома.
Дългият ден на раздяла
бавно настъпи.
Сърцето обвито е
в лепкава, тъмна мъгла,
притиснала тягостно
пътя към къщи.

Отново дни и разстояния
делят ни
Две думи „липсваш ми”
тежат във мен.
Знам, не са излишни.
Но задавят се
във тях сълзите ми
и днес не мога
да заплача.
Над мене се спуснаха
сиви мъгли.

Отново дни и разстояния
делят ни.
И не радостен е пътят
към къщи.
Слънцето в този ден
не изгря,
не проби
тежките тъжни мъгли.
Затова не го търси
в моите очи,
отдавна далеч
от тях то се скри.

Отново дни и разстояния
делят ни.
Далече от тебе съм
сама съм,
но не вкъщи
Не дом е празното сърце.
Все така търпелива те чаках
дом от него да сториш.
Тайничко даже поплаках...

Днес вече не помня
дали те дочаках...

... за онзи ден, когато си тръгнах...

До теб