Изгубих се...

Изгубих се...
в спомени, в истини,
в сълзи и фалшиви усмивки.
Ракъсаха ме...
бурите, разпилели мечтите,
вятърът, откраднал сълзите.
Изплаках те...
още жив и обичащ с теб се разделям.
Забравих те...
не помня вече твоя лик,
и твоят вкус.
Обичах те...
от болката те пазих
и от студа те скрих.
Изгубих те...
но пак в твоята усмивка надежда открих...

Ако ми позволиш...

Ако ми позволиш
ще те заведа някъде там-
на високо и надалеко в твоите мечти.
Ще те хвърля от там-
от върха на красиви илюзии,
за да те науча как се лети.
Ако ми позволиш...
ще те срещна там-
в последния полет на птица ранена
в края на дните.
Ще те достигна ли...,
за да изтрия дирята от сълзите...

...ако ми позволиш...

Сляпа бях

Сляпа бях,
но днес видях
как любовта изгаря
в спомена- недоизживяна!
Сляпа бях,
но днес видях
как любовта
всички крепости
в сърцето ни събаря...,
но е късно
и остава неразбрана!