* * *

Мислех си ,
че всичко в мен е вече черно-
безнадеждно...;
че сърцето изгоряло е
в предишния живот.
И мислех си,
че в мене не остана нищо нежно,
наречено Любов...
Но в сивия ден-
скучен и рутинен-
срещнах теб
и нещо роди се в мен.
Открих в очите си пламък;
усетих в сърцето си порив
и всичко нарекох "Любов"...

Отново посвещавам на теб,диваче! Защото в онзи ден ми показа, че "сърцето в мен не е станало излишно". Обичам те!

Сълзите на Вятъра

Сълзите си
Вятърът сам носи в сивия ден
Очите ти
споменът пак връща при мен

Kапките
бавно търкулват се върху есенен лист,
а думите дълго забравят се-
помня всеки твой стих

Дъждът още стича се
по прозореца на мечтите ми
и замръзва в красива илюзия

А сълзите в очите изгарят
с вкус на горчиво страдание
-в мен още парят

Дълго ли още
вятърът в мен бури ще носи
Колко пъти нощем
разпилени чувства
от мен си тръгваха боси...