Аз не съм мъртва (Любовта не умира...)

Недей, не идвай
край гробовете,
в тъжно заспалата нощ
там не ме търси-
аз не съм мъртва...
Аз съм вятърът,
който сам себе си
гони във клоните,
който към залеза тича
дълго-
без да губи мощ...

Недей, не идвай
край гробовете,
не падай на колене
върху земята мокра
Там не ме търси-
аз не съм мъртва...
Аз съм в крилата
на белите птици
Идвам отдалече, но летя
там над черните жици,
все към нови небеса.

Недей, не идвай
край гробовете,
за мене не плачи,
ръце заровил
във земята рохка,
там не ме търси-
аз не съм мъртва...
Аз съм в дъжда
нежно разлял се
по сухите ти устни.
За мен,когато плачеш
аз живея в твоите сълзи.

Недей, не идвай
край гробовете,
изгубил своята усмивка,
към Бог със ярост не крещи,
а тихичко,
почти на глас се помоли.
Недей, не идвай
край гробовете
в студената земя не ме търси-
аз не съм мъртва...

Недей, не идвай
край гробовете
за мене дълго не тъжи.
С поглед, тъжно сведен,
не ме търси във черната земя
Аз не съм мъртва.
Аз съм в нежните бели цветя,
смело пробиващи през пръстта,
търсят чистата светлина.
Аз съм в тях-
да ти подаря красота.

Недей, не идвай
край гробовете.
Нервно не рови във пепелта
на стари спомени.
Там не ме търси-
аз не съм мъртва.
Аз съм сред листа отронени
на топъл бриз от нежната ръка .
Аз съм мигаща звезда,
над твоя лик разляла
мека светлина.

Недей, не идвай
край гробовете
От болка дрехите си
не разкъсвай с жарък плам
Там не ме търси-
аз не съм мъртва
Аз съм във сърцето ти-
тихо чакам да погледнеш там –
топлина и обич да ти дам.
Като нежна музика
във тебе ще живея-
да не бъдеш сам...

Недей, не идвай
край гробовете,
в тъжно заспалата нощ
Аз не съм там-
аз не съм мъртва...

На Т. Г.
(който може да открие метафорите в техния истински смисъл)