Ненаписан стих (Но посветен...)

Не написах стих за тебе тази вечер,
безплътна е без теб нощта.
И уж далечен си,
а в себе си дълбоко те открих-
стар рефрен на тъжен кратък стих...
Безсърдечна жалка минах бавно през деня
и така ранима малка чаках аз нощта,
за да имам пак сърце за малко живо във съня...

Ненаписан стих за тебе тази вечер
пак пронизва тъжно мисълта.
И уж далечен си,
а сякаш тук до мен те виждам
как четеш неписани писма...
И пак сърдечна бях за малко през нощта
и така ранима крехка, молех да не идва сутринта,
да не губя своето сърце отново в самотата на деня

Не написах стих за тебе тази вечер,
не открих във мен поезия, а тишина
И уж далечен си,
а всяка моя мисъл
все към тебе тича- тъй гола и сама...
И уж сърдечна съм, но все така за кратко.
Губя себе си след утрото във самота,
а сърцето ми се къса бавно и умира сутринта...