Бог е в тишината

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
с протегнати към теб ръце.
Търпелив е и очаква
да протегнеш към Него своите,
за да поеме измореното ти тяло
в бащини си длани.

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
Смирен и искрен
пред Него да застанеш
със сърцето си да изповядаш:
„Ти си Годподи,Бог мой-
на тебе се уповавам
със вяра пред тебе заставам.”

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
да приемеш Него- Святия
в себе си,
да отвориш сърцето си.
Той е там и те чака
Всяка болка от теб да отнеме
мъката черна от душата ти
чиста да снеме.

Навън е тиха, лунна нощ

Навън е тиха, лунна нощ,
снегът покрил е пустите поля,
Коледа в сърцето ни се ражда.
Бог усмихва се над цялата земя.

Навън е тиха, лунна нощ,
душата ни очаква, търси чудо
Коледа във нас изгрява
Бог със топлина дарява-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
вълшебен свят снежинките рисуват.
Коледа отново ражда чудо
Бог е в нас-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
в сърцето ни камбанен звън утеква.
Коледа във музика живее,
че Бог се ражда песен възвестява.

Навън е тиха, лунна нощ,
звезда в очите ни изгрява.
Коледа във светлина живее
Бог се ражда-грехът във нас прощава.

Навън е тиха, лунна нощ.
Коледа е всеки има свое чудо.
Бог за нас и в нас се ражда-
не ни е нужно друго.

Лилаво тъжна нощ

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
лунният блясък
облива скалиста пътека
в нежна светлина.
В спомените ми,
кристално искрени,
красивите ти очи-
само те ми носят
мека топлина.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
стари думи,
изречени почти на глас
носят смисъл нов.
В сълзите ми,
прозрачни, чисти,
изплаквам
всяка капчица,
живяла в мен любов.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
мечтите превръщат се
в недогоряла прах,
през пръсти изплъзват се.
В себе си,
изгубена и раздала се,
не открих
обич за друг,
не намерих.
На тебе
изцяло обрекла се
изгревът от мене бягаше,
лилаво тъжна нощ
в прегръдка ме стягаше.