Сълзите на Вятъра

Сълзите си
Вятърът сам носи в сивия ден
Очите ти
споменът пак връща при мен

Kапките
бавно търкулват се върху есенен лист,
а думите дълго забравят се-
помня всеки твой стих

Дъждът още стича се
по прозореца на мечтите ми
и замръзва в красива илюзия

А сълзите в очите изгарят
с вкус на горчиво страдание
-в мен още парят

Дълго ли още
вятърът в мен бури ще носи
Колко пъти нощем
разпилени чувства
от мен си тръгваха боси...