Колко пъти нощем
на ум пак молитва
за тебе шептях?!
Колко пъти денем
без път пак
към тебе вървях?!
Колко пъти без устни
говорех и молех
да бъда обичана аз?!
Колко пъти усмивки
убивах, мечти разпилявах
и раждах сълзи...
петък, 28 ноември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар