Говорих със една сълза,
която ми разказа
как усмивката
от нея бяга.
Говорих със една сълза,
която ми се извини,
че пак излива се
от моите очи.
Говорих със една сълза,
за теб със нея поговорих,
болезнено във спомени
се рових.
Говорих със една сълза
и се помолих
последната да бъде тя.
Сама със себе си говорих,
а една сълза
се стече бавно
по лявата страна,
пареща на устните заспа.
сряда, 10 декември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар