понеделник, 22 декември 2008 г.

Лилаво тъжна нощ

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
лунният блясък
облива скалиста пътека
в нежна светлина.
В спомените ми,
кристално искрени,
красивите ти очи-
само те ми носят
мека топлина.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
стари думи,
изречени почти на глас
носят смисъл нов.
В сълзите ми,
прозрачни, чисти,
изплаквам
всяка капчица,
живяла в мен любов.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
мечтите превръщат се
в недогоряла прах,
през пръсти изплъзват се.
В себе си,
изгубена и раздала се,
не открих
обич за друг,
не намерих.
На тебе
изцяло обрекла се
изгревът от мене бягаше,
лилаво тъжна нощ
в прегръдка ме стягаше.

Няма коментари: