Отвъд прага

Ти знаеш ли
какво е да си скитник,
да странстваш без любов
във свят изпълнен с нея?!
Ти можеш ли
без нея да живееш,
да криеш в душа си
и болка, и нежност, и вина?!
Ти искаш ли
да вярваш и да търсиш нея-
любовта
сам можеш ли
по пътя неин да вървиш
следващ илюзорна мечта?!

Аз знам
какво е да си странник,
изгубен без любов-
за нея знам какво е да се бориш
Аз знаех, вярвах и се молих,
по пътя дълъг продължих,
и падах , и се губих и ранена бях,
но пътя не смених...
Сега стоя на прага на своето сърце-
сама съм, но стискам силно с вяра
двете си ръце
и моля се,Любов,
щом прекрача прага
да открия истинското ти лице...