Мъгла

Вали навън,
а в мен мъглата
още стели се-
измамливо меки,
сиви кълба...
Вали навън,
дъждът отича се
по студените,
бледи стъкла...
Вали навън,
но вътре не-
сълзите в мен
изсъхнаха,
обвити в тишина.
Вали на вън
и утрото далече е,
в мъглата няма
жива светлина.
Вали навън,
но в себе си
не раждам вече
дъждове-
не вали във мен!

Вали навън,
а в мен мъглата
още стели се-
измамливо меки,
сиви кълба
в тях губя се,
сякаш навеки.
Вали навън,
а бродя в себе си-
все по-дълбоко
в мъглата,
и тъжна,
и сива,
и пуста е тя.
Вали навън,
гръм разбива
тишината.
Самотно сиво врабче,
отръска си перата
и отново разтвори криле-
да полети през мъглата...