Дороти, не плачи

Дороти, още ли искаш
да се върнеш в къщи…?!
Не бързай, Дороти,
не дом е празното сърце-
бурята отдавна го отне!
Дълго пътува, Дороти,
по пътища пусти и тъжни.
Ти колко порасна по пътя си,
мило момиче,
а лачените ти обувки,
изтъркаха се,
отесняваха вече…
Не се страхувай, Дороти-
пътувай…
ти още вярваш във вълшебства-
в любовта…
Отново пробваш пулса си,
но ето-
нищичко не чуваш, Дороти-
тъжно осъзнаваш-
някой ти е взел сърцето…
Не се страхувай, Дороти,
не е сбъркан героя-
тенекиеният човек няма го-
това днес си ти…
Усмихни се дори на сила,
мила моя.
Сама за ново сърце се моли!
„Какво държиш във топли длани,Дороти?”
„Пазя новото си сърце!”
„Но нима не виждаш, Дороти,
от дърво е сърцето в твоите ръце…”

Тихо,мило дете, не плачи-
вълшебник не съществува- уви!!!