И снощи пак съм полудяла,
разбрах това на сутринта.
По белезите в мен личеше
на сън отново съм летяла
надалече...
Говорих си с луната
пребледняла,
а болката във мене нямаше я-
беше онемяла.
И снощи пак съм полудяла
разбрах това на сутринта.
По белезите в мен личеше
на сън отново съм летяла
надалече...
повярвах, че съм имала криле
но не се събудих птица
не се събудих и дете...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар