Разпръснах дрехите ти по земята-
яростно и с плам...
Издрасках с нокти
името ти по стената-
да избоде очите ми от там.
И просната без срам на пода-
гола и без дъх-
така от мисълта за теб
опитах да си тръгна-
за пореден път.
Разкъсах всички листове хартия,
изписани със стихове за теб,
без жал отскубнах своите коси-ония,
които галеше щом гушнех се във теб.
За тебе всеки спомен разруших
и заместих го с усмивка и любов,
но от теб не можех да си тръгна-
открих те в себе си тъй жив-тъй нов.
Разкъсах се-сърцето ми крещеше,
душата ми се молеше със тъжен зов
и само в мисълта за тебе-
открих покой, открих любов-
от теб не бягах вече...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Невероятно е как със всеки следващ стих ставаш все по-добра... как променяш старото и го надграждаш с един уникален за теб като автор стил. И определено този нов начин, с който се изразяваш за мен е по-добър...
...and more touching the mans' soul :)
Никак не е зле :)
И бебетата знаят че ако изглеждаше не както сега надали някой щеше да остави такива коментари.Но въпреки това лириката е идейна и зарждаща подържаи темпото.Успех
Публикуване на коментар