Когато си тъжен
остави душата си
да полети към мен,
да лети нагоре
все към мен,
да открие моята звезда.
Нека да й подари усмивка,
за да не й липсва светлина.
Подари й прегръдка,
за да носи топлина.
Когато мен ме няма
обичай моята звезда.
Над тебе всяка нощ
тя отново ще изгрява,
в стаята ти ще нахлува
с мека светлина-
завинаги над теб ще бдя!
понеделник, 15 декември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар