Дни и разстояния делят ни

Отново дни и разстояния
делят ни
в поредното ми тръгване
към дома.
Дългият ден на раздяла
бавно настъпи.
Сърцето обвито е
в лепкава, тъмна мъгла,
притиснала тягостно
пътя към къщи.

Отново дни и разстояния
делят ни
Две думи „липсваш ми”
тежат във мен.
Знам, не са излишни.
Но задавят се
във тях сълзите ми
и днес не мога
да заплача.
Над мене се спуснаха
сиви мъгли.

Отново дни и разстояния
делят ни.
И не радостен е пътят
към къщи.
Слънцето в този ден
не изгря,
не проби
тежките тъжни мъгли.
Затова не го търси
в моите очи,
отдавна далеч
от тях то се скри.

Отново дни и разстояния
делят ни.
Далече от тебе съм
сама съм,
но не вкъщи
Не дом е празното сърце.
Все така търпелива те чаках
дом от него да сториш.
Тайничко даже поплаках...

Днес вече не помня
дали те дочаках...

... за онзи ден, когато си тръгнах...