Стаята

В стаята- празна, тъжна и бяла
стените студени са
от мен по- сами.
Часовникът спрял е
отдавна забравил
пулса на времето,
от мене по- тъжен
в миналото останал е,
живее във времето
от преди.

В стаята- пуста, студена и бяла
прозорците
мръсни и прашни са,
отдавна забравили
топлите слънчеви дни.
От картините,
тежко увиснали
по стари стени
тъжно ме гледат
разкривени очи.

В стаята- тъжна, мрачна и бяла
времето спряло е
надежда там няма.
Само сенки в нея се гонят-
спомен от хора
били там някога преди.
Усмивки отдавна забравени
днес и спомен от тях не личи
по белите и студени стени
само болката оставила е следи