С тебе отново сме двама
в едно кафене,
след толкова много години
съдбите ни разделили на две
Срещат се погледите ни бързо-
между нас отново
пламват искри...Боли ме...
До тебе запалват цигара
и в очите ти виждам сълзи,
казвам си просто
кафето може би ти горчи...
Някой ме заговаря
до мене не стигат чуждите думи,
в мислите си пред тебе заставам,
нежно целувам топлите ти очи.
Отминали мигове
бавно се връщат,
назад във годините...
С тебе се търсим
през масите
с поглед силно те прегръщам,
усмихвам ти се,
но с гръб се обръщам...
В очите ми натежaли изплуват сълзи,
цигареният дим в очите люти,
кафето студено е и ми горчи...
сряда, 14 януари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Кой те вдъхновява???
Една силна и искрена любов, един мъж, който нося в сърцето си! Има ли по- голямо вдъхновение?!
Тъжна история ..
Да,има...безразличието на един мъж...вдъхновява...!!!
НИТО ЕДИН СТИХ НЕ Е НАПИСАН, ПОРАДИ БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА ЕДИН МЪЖ-ТОЧНО ОБРАТНОТО!!!
Не се оправдавай...аз не нападам...точно обратното!!!
Публикуване на коментар