И Луната плаче

И луната плаче,
но сълзите й не са човешки.
Те са в пяната на морските вълни-
разбили се в скалите
стари грешки...
И луната плаче,
Но сълзите й не са човешки.
Те са малки капчици дъждовни-
изплакани в самотна нощ
от облаците тежки...

Сълзите на Луната
не са човешки,
но от човешките по-силно
парят и горят...
Очите на Луната,
от човешките по-тъжни и сами,
раждат солени, мъртви води-
раждат реки...

И луната плаче-
сама сред звездното небе
В очите тъмни на сираче
е скрита болката на лунното сърце
И луната плаче,
но не сбира своите сълзи
с безплътни призрачни ръце
И луната плаче
с очите на самотно дете...