* * *

Пак спомени крещят
в душа от болка отмаляла,
сълзите ми днес спят
в усмивка остаряла.
И пак е тъжна-пуста
стаята ми
млечно бяла,
часовникът е спрял
във тишината-
мъртва онемяла.
И пак се спуска мрак,
прозрачно сиви са
в прозорците стъклата.
Нощта е тъжна-
безметежни мисли гонят самотата.

И още в мен живее страх,
че не ражда звуци тишинатa...