Пак спомени крещят
в душа от болка отмаляла,
сълзите ми днес спят
в усмивка остаряла.
И пак е тъжна-пуста
стаята ми
млечно бяла,
часовникът е спрял
във тишината-
мъртва онемяла.
И пак се спуска мрак,
прозрачно сиви са
в прозорците стъклата.
Нощта е тъжна-
безметежни мисли гонят самотата.
И още в мен живее страх,
че не ражда звуци тишинатa...
вторник, 27 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Всичките ти стихчета ми харесват, но това найстина ми е любимо. "прозрачно сиви са в прозорците стъклата"... браво!
paranoiabla, благодаря за коментара! Поздрави!
Поздрави и на теб Маги :) .. аз живея в Амстердам и тук са винаги прозрачно сиви стъклата ... продължавай да пишеш, моля те :) ..
Публикуване на коментар