В пепелта след жарава...
изгубих душата си,
от болка и скръб почерняла
оплаках съдбата си
В пепелта след жарава...
опитвам да разпаля чувства забравени,
да си спомня думи неизказани ,
да изтрия сълзи неизплакани
В пепелта след жарава...
сянката своя намерих-
с очи въглени догорели,
искри след последен пламък замрели
В пепелта след жарава....
спомена за тебе зарових
като птица бяла след тежък полет замряла
В пепелта след жарава...
душата си от болка отрових,
но любов от тебе не измолих!!!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар