петък, 9 май 2008 г.

Кое е най-важното чувство

Имало едно време...,много ,много отдавна...,а може би не чак толкова...може би и до днес го има...Но все пак Имало едно време един млад,мъж на има Габриел-красив и много чувствителен.Сърцето и душата му били толкова големи,че в тях той побирал всички чувства.Той познавал и изпитвал всички борещи се в него емоции и понякога това го обърквало...
Един ден той силно си пожелал да успее да разбере кое е най-важното чувство.И толкова силно го искал,че самите чувства решили да му дадат отговор и започнали да го напускат,за да му покажат кое е най-важното чувство.
Първо го напуснал Егоизмът.
-Защо си отиваш...?
-За да бъдеш по-всеотдаен към хората-отговорил Егоизмът.
След това си тръгнала и Суетата
-И ти ли не си най-силното чувство-попитал Габриел
-Не съм! Аз ти помагах да видиш красивото в себе си,но често ти пречех да откриеш красотата в другите...
След Суетата си тръгнала и Глупостта.
-А ти ,защо си отиваш...!?
-За да остане Познанието и Любопитството да търсиш и опознаеш всичко ново и важно в света.
Тъгата трудно се решила да напусне сърцето на младия мъж,но го сторила,защото трябвало да направи място на най-силното и красиво чувство.
-Защо си отиваш ,Тъга...?!
-За да не чувстваш Болка и Самота.Ако остана никога няма да разбереш кое е най-важното чувство...
Тогава младият мъж си помислил,че най-силното чуввство е Щастието.Но точно в този момент и то го напуснало.Габриел бил смутен:
-Почакай ,Щастие!Когато Тъгата ме напусна бях сигурен,че ти си най-святото чувство.Защо и ти ме напускаш,защо си отиваш.Какво остава след теб?!
-Отивам си,защото най-силното чувство ще ти даде повече щастие,отколкото дори аз бих могло да ти дам.
Мъжът се почувствал объркан.Започнал да търси в душата и сърцето си.Чувствал се празен,не откривал нищо.Всички чувства си били отишли.Точно когато щял да се откаже да търси най-силното чувство в едно тайно малко местенце в сърцето си открил нещо непознато.
-Какво си ти-попитал плахо
-Аз съм най-важното и силно чувство.
-Как се казваш?!
-Казвам се ЛЮБОВ!!!
-А защо се криеш тук?!
-Чаках да ме откриеш...!
-Винаги ли си била тук?
-Да! Понякога те натъжавах,понякога те правех щастлив.Но в добри и в лоши времена винаги бях тук...до теб и със теб...,защото само обичащият е способен да разбере колко велика е ЛЮБОВТА...!!!

дата:08.05.2008г.Днес не е специален ден ,но написах това за вас-за да ви пожелая най-силното,важно и най-свято чувство-ЛЮБОВ!!!

Няма коментари: