Върху хълма от разбити илюзии,
сама прегръщам Луната.
Искам да срещна очите ти
в спомена от зората.
Не си виновен ти,
че душата ми гори така жестоко.
Не си виновен ти,
че утрото от моите очи е толкова далеко.
Потъвам в морето на своите спомени,
за да те срещна при залеза на лазурния бряг.
Мисълта ми ,на прага между мир и отрова,
потъва в забрава на вятъра с лудешкия бяг.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар