Спомен от един живот

Безкрайно тъжна в нощта
рисувам вятъра сама.
Красива и жестока като есента
докосвам полъха на студа.
Разпръснах оазис от чувсства,
разсеях мъглата от скръб,
извиках зората на моята младост,
потърсих нашата-нетрайна радост.

Родих се от любовта-
за любовта живея.
Родих се от живота
и на живота се смея.
Опитвах да ограбя мечтите ви,
с тях да се слея
Опитвах да изтрия сълзите ви-
от тях да живея.
Опитвах да оставя следи в пясъка-
знам-вятърът ще мине след мен
Опитвах да догоня спомена,
за да взема частица от идния ден.

Искам да вникна в съня
да забравя поквара и срам
Искам да се слея със студа,
да се завърна пак там.
Искам да бъда пак себе си
да вярвам във дните си.
Искам пак да вдигна очите си,
да погледам звездите ви...

Всеки мой спомен граничи с измама,
всеки поглед-с поквара.
Всяка съдба е в основа на вярата,
всяка тъга за мен е от утре забравена...

Завинаги изчезват
сенки,светлини-
остават само спомен те,
живеят в нечии чужди очи.
Днес аз съм тук ,
а утре ..навсякъде.
За мен животът е спомен,
а вечността - бъдеще...