Днес възкръсвам

Зад малкото ,грейнало прозорче
всяка вечер угасват мечти.
Образът на нежно ,красиво момиче
скрих вече дълбоко в себе си.
Изгубих в буря от спомени
погледът благ и усмивката нежна.
Възкръсвам в зора от мечти
красива,жестока,горда...жена.
Сълзите изгарят далеч от очите,
страхът е спомен от отминал ден
Върху огъня боса пренасям света,
скрих се от себе си в края на нощта.
Надеждата сива избяга,
сега е далече от мен.
Днес газя върху жерава,
за да вляза в идния ден.