До болка ранена
стихове пиша
сама препрочитам себе си в тишина.
Самотна надежда
в душата се скита
и търси врата,
и търси врата
навън към света.
Навън да излезе,
да разцъфти
и живее,
далече от мен
любов да открие
и в нея любов
тази надежда последна
в пепел да изтлее,
но все пак
макар и за кратко
в любов да живее....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар