Къде са ми крилата...?!
В пропастта изгубих ги,
окаяни и омърсени,
сега са там- на дъното... разлагат се!
Къде са ми мечтите...?!
Във вечност разпилях ги,
неизживяни и забравени,
сега мечти са те на някой друг!
Къде са ми усмивките...?!
Във болката изгаснаха, изгубих ги .
Сега са там- някъде дълбоко в мен
и чакат те да ги събудиш!!!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Mila, strahoten stih... Pozdravleniq!
КОй те вдъхноовява за тези стихове?
Публикуване на коментар