Цяло лято догонвах усмивките,
все на тебе ги наричах.
В надежда вплитах въздишките,
с тях на тебе се вричах.
Цяло лято с тебе тичах,
вятърът гонех и него на тебе наричах.
С молитва се впусках във нищото
и всеки ден по- силно те обичах.
Цяло лято пак ти сълзите ми триеше,
макар че и те на теб ме обричаха.
В усмивката си мене ли криеше,
виждах го в очите ти-те ме обичаха...
четвъртък, 4 декември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар