Колко писма-
неподписани,
неподпечатани
безмълвно
ти изпращам
всяка нощ.
Колко любов-
неискана,
нечакана
със сълзите си
изписвам в тях
след полунощ.
Пристигат ли при теб
на сън не знам
дали писмата ми четеш.
Но аз пътувам с тях
до теб съм-там...
и тихо в мрака чакам
на глас писмата ми
да зачетеш.
Неписани с ръка,
а със сърце
към тебе думите политат
не във плик,
а в мисъл...
Дали ти знаеш,
че някой някъде
за теб писма е писал...
И в послепис
„Обичам те”
с треперещи ръце
накриво е изписал...
на Т. (отново)
четвъртък, 9 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
И отново...буквите...само аз ли го виждам...или само аз разбирам...
Да-буквите... отново и отново..., но дали ги разбираш наистина?!
Със сигурност....но дали съм човека,който трябва да разбира...
Публикуване на коментар