Бог е в тишината

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
с протегнати към теб ръце.
Търпелив е и очаква
да протегнеш към Него своите,
за да поеме измореното ти тяло
в бащини си длани.

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
Смирен и искрен
пред Него да застанеш
със сърцето си да изповядаш:
„Ти си Годподи,Бог мой-
на тебе се уповавам
със вяра пред тебе заставам.”

Бог е в тишината.
Той е там и те чака
да приемеш Него- Святия
в себе си,
да отвориш сърцето си.
Той е там и те чака
Всяка болка от теб да отнеме
мъката черна от душата ти
чиста да снеме.

Навън е тиха, лунна нощ

Навън е тиха, лунна нощ,
снегът покрил е пустите поля,
Коледа в сърцето ни се ражда.
Бог усмихва се над цялата земя.

Навън е тиха, лунна нощ,
душата ни очаква, търси чудо
Коледа във нас изгрява
Бог със топлина дарява-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
вълшебен свят снежинките рисуват.
Коледа отново ражда чудо
Бог е в нас-
не ни е нужно друго.

Навън е тиха, лунна нощ,
в сърцето ни камбанен звън утеква.
Коледа във музика живее,
че Бог се ражда песен възвестява.

Навън е тиха, лунна нощ,
звезда в очите ни изгрява.
Коледа във светлина живее
Бог се ражда-грехът във нас прощава.

Навън е тиха, лунна нощ.
Коледа е всеки има свое чудо.
Бог за нас и в нас се ражда-
не ни е нужно друго.

Лилаво тъжна нощ

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
лунният блясък
облива скалиста пътека
в нежна светлина.
В спомените ми,
кристално искрени,
красивите ти очи-
само те ми носят
мека топлина.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
стари думи,
изречени почти на глас
носят смисъл нов.
В сълзите ми,
прозрачни, чисти,
изплаквам
всяка капчица,
живяла в мен любов.

В тъмните нощи,
лилаво тъжни,
мечтите превръщат се
в недогоряла прах,
през пръсти изплъзват се.
В себе си,
изгубена и раздала се,
не открих
обич за друг,
не намерих.
На тебе
изцяло обрекла се
изгревът от мене бягаше,
лилаво тъжна нощ
в прегръдка ме стягаше.

* * *

Сълзите ми са твои
Ти вземи ги,
пий от тях ,
с любов
изтрий ги
от очите мои.

Мечтите ми са твои
Ти вземи ги
и живей със тях
От любов
върни ми ги
осъществени.

Усмивките ми
и те са твои
Ти вземи ги,
но не ги ограбвай.
А всеки ден
дарявай ме със нови.

Цялата за теб съм- твоя
Ти вземи ме,
но не ме ранявай.
Като нежен гълъб
в дланите пази ме.
Само любов обещавай,
само с обич дарявай.

П.С Толкова елементарно написано и толкова искрено... за теб!

Събуждам се

Събуждам се до теб
и слънцето ме гали
с ръцете ти.
Събудих се без теб
и слънце не открих
в очите си.

Събуждам се до теб
и с усмивка се раждат
мечтите ми.
Събудих се без теб
и усмивката скрих,
не изгря на лицето ми.

Събуждам се до теб
изгрева надежда ми носи
всеки ден за ново начало.
Събудих се без теб
мечтите от мен
си тръгнаха боси.
Събудих се без теб-
не открих във себе си сили
да започна без теб отначало.

Не ми е коледно

Не ми е коледно
умира празникът
в очите натъжени.
Не ми е коледно
обляни са в сълзи
страните пребледнели.
Не ми е коледно
и звездите
губят своя блясък,
щом гледат ги зениците
през призрачна мъгла.
Не ми е коледно
не ми се слушат
вълшебни приказки
за чудеса.
Не ми е коледно
мечтите ми
предколедно
разбити са
на мънички парченца
суета.
Не ми е коледно
снежинките
в сълзи заспиват.
Не ми е коледно,
защото теб те няма.
Рисувам образа ти
по стъклата заскрежени.
Не ми е коледно
мечтите ми са
разпилени,
угаснали
и уморени.
Не ми е коледно
по Коледа,
а други още вярват
в чудеса.

П.с. Ели, благодаря ти за мотива и за провокацията да напиша това. ( Аз искам да ми е коледо и още вярвам в чудеса. Моля се за тях. )

Звезда

Когато си тъжен
остави душата си
да полети към мен,
да лети нагоре
все към мен,
да открие моята звезда.
Нека да й подари усмивка,
за да не й липсва светлина.
Подари й прегръдка,
за да носи топлина.
Когато мен ме няма
обичай моята звезда.
Над тебе всяка нощ
тя отново ще изгрява,
в стаята ти ще нахлува
с мека светлина-
завинаги над теб ще бдя!